Пристанище Бургас се превръща в основен транзитен порт на Черно море

Диян Димов, изпълнителен директор на „Пристанище Бургас” ЕАД:

„Ще използваме максимално добре всяка възможност за развитието на порта”

 

Господин Димов, поставили сте си целта да превърнете Пристанище Бургас в основен транзитен порт на Черно море. Близо ли сте вече до осъществяването й. Как ще я реализирате?

През изминалата година ни посетиха много чужди компании и посланици, като се надяваме, че този интерес ще се задълбочи.  Нашата цел е да използваме максимално добре всяка  възможност за развитие дейността на порта. В тази връзка е много важна и Европейската програма „Connecting  Europe: Transport“, която цели развитието на транспортната, цифровата и комуникационната система на ЕС до 2050 година. Само през 2020 година по програмата е отделен ресурс от 31 млрд. евро, които ще помогнат за развитието на връзките между държавите в ЕС. Един от 10-те транспортни коридора, утвърдени на 16 ноември 2011 г. е Хамбург – Рощок – Видин – София – Бургас. По този коридор ще бъдат насочени средства от ЕС, като целта е създаване на безпрепятствено движение на товари и стоки от Северна Европа през Бургас към страните от Близкия и Далечен Изток, както и по обратното направление. Това е доста голям успех за пристанище  Бургас –  ние сме част от този маршрут и се надяваме проектите, които се подготвят и реализират, да доведат до увеличаване на пътниците и товарите, които преминават през порта. 

 

 

На какъв етап е изграждането на пътническия терминал? Ще има ли през това лято Морска гара в Бургас? Какъв е размерът на инвестицията и от къде са набавени парите?

На 5 февруари 2013 г.  се проведе Експертен съвет, организиран от ДП „Пристанищна инфраструктура” за определяне на окончателен вариант на идейния проект „Морска гара Бургас”. Участваха експерти от Агенция Митници, Гранична полиция, община Бургас, ДП „Пристанищна инфраструктура” и „Пристанище Бургас” ЕАД. Очакваме строителните дейности по реализиране на проекта да започнат около средата на месец април. Тя ще бъде на територията на 1-во и 2-ро корабно място. Срокът за построяването е август 2013 г. и ние ще можем да посрещнем първите 2 кораба, които имат потвърдени дати на 5-ти и 13-ти октомври

Възложител на проекта „Морска гара Бургас” е Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура” и предполагам, че те ще бъдат промоутърите на самия проект. Това ще бъде комплекс от сгради, тъй като още в началото на зоната за достъп е планирано изграждането на новата кула за „vessel traffic“, която ще извършва контрол над плавателни съдове,  посещаващи пристанището.

„Пристанище Бургас” ЕАД активно работи по идеен инвестиционен проект за реконструкция и модернизация на сграда на „Магазия 1” на територията на порта. Извършено е цялостно обследване и оценка на състоянието на айфеловата метална конструкцията, която е с квадратура от около 3000 кв. Предвидено е тя да се използва за морски културен център – изложбен, атракционен и образователен. Центърът ще бъде съчетан и със специализирани търговски обекти

Работим и по още една инициатива в тази насока – инвестиционен проект „Марина Порт Бургас” терминал Бургас Изток 1 за обект „Зона за обслужване на яхти”. Той включва проектиране на яхтостоянки, както и изготвяне на техническа спецификация и количествено-стойностна сметка. Ситуирането на марината е предвидено по кейовия фронт на нулево корабно място с дължина 150.00 метра, дълбочина 7.00 метра и поставени пантони за 60 броя плавателни съдове.

Финансирането на проектите, по които работи „Пристанище Бургас” ЕАД  е осигурено, инвестиционната програма на порта е одобрена, нашите приоритетни обекти са на стойност около 4 млн. лева. В проекта е включена и цялостна рехабилитация на ВиК мрежата, тъй като е част от района на отводнителна и дъждовна канализация.

 

– Към какъв обем круизни посещения годишно се стремите?

Преди няколко дни потвърдихме и 4-ти кораб, който ще пристига в Бургас. С него посетителите, които ще идват в порта, стават около 15 000 и това е само в рамките на месец. Бургазлии също ще посещават Зоната за достъп – считам, че ефектът ще бъде голям.

 

– Защо круизните компании да предпочетат Пристанище Бургас пред конкурентните портове във Варна,  Констанца или други съседни пристанища? С какво ще ги привлечете?

Когато посетихме една Морска гара в Украйна разбрахме, че тя е заета само през 77 дни от годината, а през останалото време изпълняват много други цели. Ние искаме Морската гара в Бургас да се използва за различни събития, като концерти, изложби и други културни мероприятия. Предвидили сме и бистро, което може да се използва от гражданите или посетителите на Бургас, когато няма пасажери на кея. Това са около 250 дни в годината, защото се надяваме през останалите 100 да има кораби тук. От тази година се подготвяме и за завръщането на кометите в Бургас. Планираме те да тръгнат от 7-мо корабно място, където ще осигурим отделен коридор за туристите, които ще използват кометите. Цялата зона ще бъде обособено за хората, корабчетата, кометите и другите атракции, които могат да бъдат тук.

Пристанището винаги е било неразделна част от община Бургас. Лошата комуникация обикновено е спънка в развитието не само на едно пристанище, но и на всеки един град. От самото пристигане на пасажерите  на пристанище  Бургас ще има една много символична приходна част, тъй като услугите, които предлагаме са от друга сфера. Важното е, че ще има добър ефект за общината и туристическия бранш. Световната практика следната: 10 евро или долара са приходите на пристанището от тези дейности, 100 евро /долара/ са за града.

 

– В каква фаза е реализира проекта „Зоната за обществен достъп”? Той задължава  пристанището да освободи определени територии. С каква инвестиция е свързано това?

В тази зоната от 1-во до 4-то корабно място се намираха 7 ел. портални крана от типа „Абус”, „Албатрос”, „Калмар” и „Кировец”. До този момент са демонтирани няколко от тях, за да се разчисти терена, върху който ще се изгражда гарата. За освобождаване на корабните места се подходи в няколко аспекта, в зависимост от експлотационна потребност и целесъобразност. Някои от крановете могат да бъдат използвани на място извън пасажерския терминал, а други – преместени на друго корабно място или демонтирани, за да освободят място за изграждането на морската гара.

 

– В каква посока ще се развива в бъдеще порта? Какви инвестиции ще са нужни в по-далечен план? Откъде могат да се набавят средствата, може ли портът да се възползва от различните оперативни програми?

Съгласно Генералния план, в пристанището трябва да се изградят терминал 1 за наливни товари, терминал 2Б за насипни товари, терминал 3 за ро-ро превози, терминал 4 за контейнери и проекта „Зона за обществен достъп”.  Бележим голям ръст при контейнерите, който се надяваме да продължи. Характеристиките на новия терминал 2А позволяват посещаването на Бургас от всички контейнеровози до 15 000 TEU, които идват в Черно море, тоест на практика няма контейнеровоз в света, който да не може да влезе в Бургас. Но проблемът е, че не някои не могат да преминат през Босфора. Така, че на този етап е рано да се мисли за нов контейнерен терминал.

Терминалът за сгъстен газ се води терминал за опасни наливни товари, който може да се използва за диверсификация.

Има залегнал и ро-ро терминал предвиден в генералния план. Както знаете, една от спогодбите, които се подписаха през 2012 г. между България и Грузия беше за възстановяване на фериботната връзка Бургас – Поти. Товаропотокът към Грузия и посоката ТРАСЕКА става все по-актуален, тъй като там е най-прякото направление за средно азиатските държави – Казахстан, Узбекистан, Туркменистан и пр. Само за последната година товаропотокът през грузинските пристанища нарасна двойно.

 

– Колко фирми в момента оперират на територията на пристанището? Успя ли всяка от тях да намери мястото си?

На територията на порта оперират 3 контейнерни оператора, няколко фирми за износ на зърнени храни и скрап, също така двата големи металургични завода в Дебелт и Перник, основно компании разположени в южна България. Но ако говорим за акваторията на пристанище Бургас, това са 4 частни пристанища и два концесионера.

 

– При обслужването на товари в Пристанище Бургас държавната структура вече е в конкуренция с частната? С какво тя може да бъде по-примамлива за клиентите?

Сега частен  и държавен оператор в региона на пристанище Бургас могат да обработват цялата гама от над 50 вида товари с изключение на контейнерите. Всеки клиент избира съобразно оферираните норми за обработка, качество и цена. Има клиенти, които ползват пристанищните услуги и на двата оператора. Това, което всеки товародател търси, е оптимизиране на транспортните си разходи.

 

– Какви обеми на товарооборота очаквате през тази година?

Бизнес плана за 2013 година е в процес на утвърждаване от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и има почти същите параметри като през 2012 г., но естествено ще претърпи промени, поради предстояща концесия на терминал Запад.

 

– През миналата година бяхте избран за президент на Асоциацията на черноморските и азовските пристанища. Какви са новите Ви отговорности? Бургаският порт е член на тази организация, с какво това  помага на дейността му?

На срещата на 29 и 30 август 2012г ръководството на БАСПА освен избора ми за президент, одобри плана за действията, предприети от нейна страна в рамките на работната група по транспорта на Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество (ЧИС). Също така утвърди и мероприятия за сътрудничество с международни организации и най-вече с  фирми и организации, участващи и занимаващи се във формирането и развитието на транс-черноморски и високо скоростен интермодален транспорт по маршрута Черно – Балтийско море.

Подкрепят се действията на портовете Одеса, Бургас и Сочи за насърчаване на развитието на круизният бизнес в региона на Черно море, сътрудничеството с Асоциацията „Medcruise”, европейски фирми, работещи по договори с Европейската комисия в областта на туризма и пасажерския бизнес. По този въпрос бях избран отново за ръководител на работната група на BASPA.