Интревю с Димитър Бойчев, кандидат за депутат от ГЕРБ Бургас

Димитър Бойчев, кандидат за депутат от ГЕРБ Бургас:

Изборите са състезание, после трябва в екип да работим за града си

 

 

– Господин Бойчев, какви са отговорностите на депутата пред избирателите му?

Аз съм бивш депутата от 41-то  Народно събрание, сега съм кандидат – депутат за следващия мандат. Отговорността ми пред избирателите винаги е била  да работя за моя регион. Аз съм кандидат за народен представител от  Бургаски многомандатен район, не от София или Пловдив. Националната политика, разбира се, е важна, но първостепенната ми отговорност е развитието на нашия регион. За Бургас това е изключително важно. Досега ние винаги сме били ощетени, нямало е лоби на народни представители, които да работят за Бургас. Докато през всички минали години упорито се лобираше за Варна, Пловдив, София. Това се промени още през миналия мандат.  Ние създадохме екип от народни представители, общински съветници, кмет, получихме и подкрепата на правителството. Всички заедно започнахме да работим за Бургас и резултатът е очевиден. Изпълнихме инфраструктурни обекти, които са обещавани 19 години. Хората от Бургас всеки ден ги виждат. Те бързо свикват с хубавото и искат още и още от нас. Ние също към това се стремим. През този мандат искаме да изпълним два пъти повече инфраструктурни проекти, които са още по-важни за Бургас.

 

– Много от партиите поставят в челните места на листите си с кандидат-депутати хора, които не са от Бургас. Как ще коментирате това, защо го правят?

И аз съм мислил по този въпрос. Ние с колегите ми нямаме претенции да сме най-знаещите и най-можещите. Но винаги сме искали да работим в екип и то екип от местни хора. През миналия мандат показахме какъв е работещия модел, биха могли да го вземат като ноу-хау.  Възможно е това да е наложен модел от миналото.Не знам как хора, които не са от Бургас ще лобират за града? И защо да го правят? Примерно колегата в листата на БСП е роден в Кърджали.  Естествено е да работи за региона, където са родителите и семейството му.

В листата на ГЕРБ всички сме местни хора. Семействата ни остават да живеят тук. В почивните дни ние се връщаме тук. Срещаме се със съседите, пием кафе, виждаме се с приятели. Аз знам какви са техните проблеми и се опитвам да им помогна да ги решат. Ето това е работещият модел. Другото е наследство от миналото. Искам да припомня, че Станишев беше избран от Бургас, после стана и министър председател. Какво направи за града? Орешарски през миналия мандат също  беше избран от тук. И през целия мандат не стъпи в града. Бургас избра още Соломон Паси, Мирослав Севлиевски и много други депутати, които запълваха листите и  работеха за интересите на други региони.

В Бургас има достатъчно способни хора, които милеят за града, независимо от политическите им пристрастия. Изборите са състезание. След това, без значение от коя партия сме влезли в парламента, трябва заедно да работим за развитието на региона.

Аз мога да дам и пример за местна солидарност и екипност. През миналия мандат, когато всички в Бургаски регион бяхме обезпокоени от предстоящото изграждане на АЕЦ в Турция, срещу Резово, по моя инициатива организирахме среща между кметовете на засегнатите турски селища и кметовете на българските черноморски общини. Искахме да изразим нашата воля и виждане по този проект. На срещата поканихме и всички депутати от бургаски район, независимо от коя партия са. Повечето от тях дойдоха. Не дойдоха само онези, които не са оттук и очевидно  проблемите на региона не ги вълнуват.

 

– Как оценявате проблемите на Бургаски регион сега, след няколко години управление на ГЕРБ?

Бургас е много по-малко засегнат от икономическата криза от другите региони на страната. Средната безработица на годишна база тук е 8%, а в останалите райони на страната – 12.5%. Градът винаги е бил голям индустриален център. Има потенциал през следващите 10 -15 години да привлича все повече качествени инвеститори, най-вече в областта на производството и високите технологии.

От управлението на Йоан Костадинов ние наследихме съсипан град, без базисна инфраструктура. Затова при мандата на Димитър Николов веднага започнахме да я изграждаме. Изградихме и съпътстваща инфраструктура. Промени се разбирането на администрацията към доброто отношение на инвеститорите. Важно е те да се почувстват желани и да дойдат тук. Всичко това донесе желания резултат. В момента 5 производствени фирми чакат общинският съвет да гласува парцелите им, за да инвестират в новоизградената индустриална зона.

След изграждането на инфарструктурата потенциалът на Бургас започна значително да нараства. Ако ние бяхме наследили от предишното управление това, което имаме сега, и само да надграждаме, Бургас вече щеше да е на светлинни  години от другите региони на България.

Градът обаче е ощетен от замърсяващите производства, въпреки че големите индустриални компании през последните години инвестират в очистващи съоръжения. Мисля, че бъдещите инвестиции трябва да се насочват предимно към високите технологии. Те са екологично щадящи, имат висока добавена стойност и осигуряват добре заплатени работни места.

 

– Кои са регионалните приоритети в програмата ви за следващия мандат?

В нашата кандидат – депутатска листа са включени само местни хора. Затова освен национална, ние сме разработили и регионална програма. Тя съдържа две направления – инфраструктурни обекти, които поемаме ангажимент да построим в предстоящия мандат и  законодателни инициативи в полза на браншови сдружения и граждани.

В програмата си наред със стремежа към индустриализация  на Бургас ние предвиждаме и засилване влиянието на туризма. Затова поставяме акцент върху инфраструктурните обекти. Експертите считат, че с довършването на автомагистрала „Тракия” в началото на това лято, автомобилният поток ще се увеличи 3-4 пъти. Сега изключително важно става изграждането на детелината край Кроношпан, за която вече имаме осигурено финансиране.Тя  ще изведе от града  целия транзитен поток, който ще се влива от АМ „Тракия” в посока към южните курорти.

Важно е и дострояването на пътя Бургас – Слънчев бряг. Изграждането на автомагистрала „Черно море” е заложено за следващия програмен период. Сега някои политически партии обещават изграждането й с бюджетни пари. Това е невъзможно. Големите инфраструктурни проекти – пречиствателни станции, интегрирани водни проекти и магистрали няма как да се финансират от държавен бюджет. Престъпление ще е и, ако да не вземем парите от Европа, които ни се полагат.  

Предвиждаме и изграждането на голяма спортна зала в к-с „Изгрев”с 8000 места. Тя ще отговаря на европейските и световни изисквания за целогодишно провеждане на спортни състезания, което ще вдигне имиджа на целия район.  Планираме и построяване на спортно училище. Проектът е на стойност близо 15 млн. лв.  В Бургас има невероятни традиции в  спорта, а без подходящо училище ще скъсаме връзката с децата, които са следващото поколение световни и европейски шампиони.

Предстои отварянето на Бургас  към морето чрез  зоната за достъп, стартирало е строителството на морската гара и  инфраструктурата около нея.

Във всички черноморски общини предвиждаме изграждане на рибарски пристанища, предимно с еврофинансиране. Туризмът е  навсякъде в региона и ние не можем да го оставим без внимание.

Един от проектите, за които имаме уверение, че ще получим финансиране, е дострояване на обходния път на Малко Търново, който свързва ремонтирания  път до Бургас с границата. Ще бъде реконструиран и граничният пункт, за да може  да обслужва тирове. Пускането на ТИР-трафикът е една от възможностите да се съживи Странджа.

 Всички тези обекти ще бъдат реализирани в много кратки срокове – до 1-2 години.    

 

– Като национална политика през първия мандат ГЕРБ заложи на изграждане на инфраструктурата. Продължавате ли тази линия?

Категорично ще продължим, защото инфарструктурата е важна за базисното развитие на държавата. Вече сме достигнали някакво ниво на развитие и през следващия период ще насочим усилия към ускоряване на инвестициите в малкия и средния бизнес. Това е начинът да се създадат нови работни места. Но желанието ни е тези инвестиции да са насочени в предприятия за производство и високи технологии. Защото сега 80% от малките и средните фирми у нас са заети в сферата на услугите и търговията.

Една от амбициозните ни програми е саниране на жилищата. Около 1 млрд. лв. са необходими за саниране на всички жилища в страната. Ще бъде създадена много работа за малките и средните фирми,  ще се спестят сметки на домакинствата от топло и електроенергия. Според разчетите, чрез саниране могат да се спестят около 40% от тези сметки. Те са проблем за всяко домакинство. От високите сметки за ток ескалира напрежението през последните месеци. Затова наред с борбата с монополите ние залагаме и на снижаване на енергийните разходи. Разбрахме,че модела за саниране, който стартира неотдавна,  не сработи. Той предвижда съфинансиране от домакинствата от порядъка на 5-6 хил. лв., които за някои хора са проблем. Сега ние разработихме нова схема. Държавата ще плаща частта на всяко домакинство,  другата част ще се осигурява от европрограмата. След санирането енергийните разходи на домакинството ще бъдат намалени, а  държавата ще си удържа парите от икономията. Разработена е формула на базата на сметки за период от 6 месеца назад. Така в продължение на година – две след санирането на жилището домакинството ще продължи да плаща за електро- и топло енергия толкова, колкото е била средната му сметка през последните 6 месеца.Разликата ще се взема от държавата.  След като се издължи към бюджета, домакинството вече ще може да плаща по-ниските си сметки.

 

– Съживяване на малкия и средния бизнес и създаване на нови работни места сега обещават всички партии . Кое отличава ГЕРБ?

Много е важно едно правителство да си направи изводите и да се поучи от грешките си. Ние знаем какво да направим за съживяване на малкия и средния бизнес и имаме воля да го направим. В тази посока направихме доста грешки. Сега няма да обещаем, че заплатата ще стане от утре 1000 лв.,  а пенсията 500 лв.  Пенсиите ще бъдат индексирани по швейцарското правило. Не обещаваме и, че държавата ще разкрие работни места. Това не е нейната роля. Икономиката е в частни ръце. Един от начините за подпомагане на малкия и средния бизнес е чрез програмата за конкурентоспособност.  Тя не беше добре развита. Амбицията на Делян Добрев като министър на икономиката беше да я съживи, но 1 година не му стигна да го направи. Програмата осигурява около 300 млн. евро, предназначени за създаване на идеите развиване на производствени фирми. Тези пари би трябвало да се усвоят чрез намаляване на бюрократичните спънки. Ние  обръщаме изключително голямо внимание на електронното правителство. Считаме, че това е един от начините да намалим бюрокрацията, която в момента натиска бизнеса.  

 

– Каква ще е бъдещата данъчна политика на ГЕРБ?

Категорични сме, че плоския данък от 10%  трябва да остане. Важно е да го заявим високо,  това трябва да се знае от потенциалните инвеститори,  за да се чувстват те сигурни за своите вложения в страната.

 

– Какви мерки за борба с корупцията предвиждате?

През този мандат ние показахме, че се борим с корупцията.  Но, според мен, за да има реален ефект, процесът трябва да е двупосочен- не бива да даваме и не бива  да вземаме. Говоря за корупцията на ниво улица,  от там трябва да тръгне борбата, за да стигне до високите етажи.  Ако ние като обикновени граждани не се поддаваме на корупционни изкушения и когато видим, че някой го прави сигнализираме в съответните органи, борбата с корупцията ще  бъде резултатна.

 

– Кои са първите законодателни инициативи, които ще предприемете в случай, че тези избори са успешни за вас?

Нашата предизборна кампания залага основно на срещи с хората. От тези срещи идват и идеите за бъдещи законодателни промени. Когато в дебата се убедим, че предложението е  балансирано и разумно,  ние поемаме ангажимент да положим усилия да променим даден закон. Една от ангажиментите, които съм поел, касае отмяна на тоталната забрана за тютюнопушене по заведенията, въпреки, че аз не съм пушач. Но се убедих, че хората от ресторантьорския бранш имат право да искат това.

Имах срещи и с браншовата организация на медицинските сестри. Оказа се, че те по закон нямат право на практика извън работно време, за разлика от лекарите. Смятам че е нелогично. Ако бъда избран за народен представител, веднага ще предприема инициатива за промяна и в този закон.