Анди Грийнбърг : „Уикиилйкс” е контрамярка срещу манипулациите на властта и капитала

Живеем в епоха на парадокса. От една страна заради мегаизтичането на секретни данни обществото е информирано като никога досега, от друга – същото това общество е подложено на глобално и масово следене от страна на властите. Това обяви в Бургас Анди Грийнбърг, журналист от американското списание „Форбс” и автор на уникалната книга „Уикилийкс, машината, която убива тайни“.

Анди дойде в България и Бургас не случайно. Именно тук той е открил най-добрите сайтове за разследваща журналистика, основани на системата „Уикилийкс” – „Биволъ. бг” и неговата платформа „Болканлийкс”. В лицето на създателите им – журналистите Асен Йорданов и Атанас Чобанов, американският репортер е намерил съмишленици в идеята да се противопостави на глобалното следене и да защити личното пространство на хората. В книгата си Анди Грийнбърг отделя значимо място на двата сайта, първи публикували български секретни енергийни доклади и документи около досието „Буда”.

Пред няколко десетки зрители в Бургас, сред които и висши представители на местните структури на МВР, американският журналист разказа как е бил вдъхновен да напише книга, разобличаваща манипулациите на властта и капитала и начините, по които медиите стигат до информация, засекретявана от правителствата на отделните държави. „Списание „Форбс”, обикновено пише за богатите, но аз исках да пиша за хакерите, защото те са хората, които държат богатите будни нощем”, каза журналистът. Интересът му е провокиран от видеофилм в „Уикилийкс”, показващ как американски военни избиват цивилни в Ирак. Той започва да изучава технологиите, които позволяват изтичането на голям обем секретна информация и които бележат нова ера в журналистиката. Обхожда Европа в търсене на медии, основаващи се на системата за разкрития „Уикилийкс”. Намира ги в България.

Анди Грийнбърг разкри скандални данни, разтърсили общественото мнение по целия свят. „Уикилийкс” е публикувал 76 хил. файла за войната в Афганистан, 46 хил. файла за войната в Ирак. Информацията в тях не е открадната, просто навлизаме в епоха, в която технологиите променят начина за придобиването на данни, казва авторът.Информаторите на разследващи сайтове поемат огромен личен риск. През последните години, само откакто Барак Обама е президент на САЩ, осем души са преследвани и осъдени за тази дейност.

Информацията изтича, защото някой се опитва да я контролира и по този начин да манипулира. Съвременните технологии улесняват нещата. В Интернет има десетки безплатни инструменти за криптиране. Един от тях е софтуера ТОR чрез който информацията се разпространява до три сървъра на различни места на планетата, което прави невъзможно проследяването на източника. Така се подкопава институционалната сигурност, но преди това по същия начин е било застрашено личното пространство на хиляди души. Останалото е въпрос на морал и отговорност. Защото придобитата информация може да се използва не само в интерес на обществото, но и меркантилно. Тук идва важната роля на журналиста. Той трябва да отсее огромната маса от информация, да провери, съпостави, редактира и публикува точно това, което може да послужи за лост в реформирането на институциите.