Какво не достига на правителственото предложение за парк Българско Черноморие

Коалицията от неправителствени организации и граждански групи „За да остане природа в България“ изявява своята подкрепа за решението на Народното събрание за създаване на нов национален парк „Българско Черноморие“. Това решение отговаря на задълженията на България, заедно с Румъния, в рамките на Европейския съюз да опази природното наследство на Черноморския биогеографски регион.

Природозащитниците обаче смятат, че Министерство на околната среда и водите (МОСВ) не се е постарало въобще да подготви качествено предложение за бъдещия парк. Това вероятно се дължи и на избрания подход за пренебрегване на консултациите при подготовка на предложението през последната година. Някои от най-съществените пропуски са:

Приложените карти за граници на Национален парк „Българско Черноморие“ се различават, което е изключително несериозно от страна на МОСВ за такова важно предложение.

В обхвата на защитената територия са включени имоти, които са част от населени места и селищни образувания, които не могат да бъдат обявени за защитена територия съгласно чл. 18 на Закона за защитените територии.

В предложението са направени необясними пропуски за някои от най-важните екосистеми, биотопи и ландшафти на Черноморието: големи територии около Иракли, Емона и Кара дере, бреговете на Дуранкулашко езеро, дюните на Шабленската тузла, степите на Калиакра около с.Българево, дялове от Камчийски пясъци, дялове от Поморийско езеро, Паша дере, езерата Вая и Мандра, част от Ропотамо, дюните на Корал и т.н. Напълно непонятно е как се защитава част от езеро или влажна зона.

В предложението не е включена никаква площ от акваторията на Черно море.

Предложената заповед за обявяване цитира отменени преди десетилетия закони и административни органи, които не съществуват от над 15 години.

В предложението са включени и някои територии с по-малка природозащитна стойност или с вече увреден ландшафт – но натоварващи излишно предложението като обща площ и създаващи потенциални мотиви за отхвърляне на предложението.

Коалицията „За да остане природа в България“ смята, че подобно натрупване на грешки и пропуски цели единствено бламиране на идеята за създаване на нов национален парк и е продължаване на дългогодишната политика на МОСВ за стопиране на процесите по създаването на нови големи защитени територии и поощряване на противопоставянето в обществото.

Коалицията „За да остане природа в България“ препоръчва разширяване на консултативния процес по обявяването на четвъртия национален парк на България с провеждане на обществени обсъждания в София, Пловдив и Русе като научни и академични центрове с висок потенциал за принос към процеса, мотивировката и обхвата на парка. Това отговаря изцяло на решението на Народното събрание – изработването на предложение за обхвата и границите на Национален парк „Българско Черноморие“ да бъде на основата на широк и всеобхватен обществен дебат.

Коалицията „За да остане природа в България“ смята, че общественото обсъждане трябва да бъде отменено и организирано отново при коригирана документация в срок до един месец.

Коалицията „За да остане природа в България“ смята, че от обхвата на бъдещия парк трябва да бъдат изключени имоти, попадащи в населените места и селищни образувания, малките самостоятелни имоти, както и териториите на природните паркове Странджа и Златни пясъци. В обхвата на парка трябва да бъдат включени сравнително по-големи компактни и нефрагментирани територии,  защитаващи комплекси от съхранени екосистеми и биотопи на Черноморието.

Като основен гръбнак на парка трябва да бъдат съществуващите резервати, поддържани резервати, археологически резервати, защитени местности и природни забележителности, които да запазят своите граници и режими. Към тях могат да се добавят територии в които строителството е забранено или ограничено като имоти, които не се предвиждат за урбанизиране с общите устройствени планове на общините или в които строителството е забранено с нормативен акт като дюните или горски територии предмет на замени по закона за горите. В обхвата на парка трябва да се включат основно територии, които са държавна собственост по закон като акваторията на Черно море, езера, лагуни, лимани и влажни зони, морски плажове неизползвани от курортите или населените места, пясъчните дюни и островите.

С оглед на тежкото финансово състояние на държавата парк Българско Черноморие да не бъде обявяван за парк с национално значение, което изисква процедури за принудително отчуждаване на недържавната собственост. Успоредно с това да бъде разработена програма за изкупуване и компенсиране на собствениците на земи и гори с висока природозащитна стойност, които постепенно да бъдат присъединяване към територията на парка. Програмата може да бъде съфинансирана и от фондовете на Европейския съюз, каквито възможности и в момента съществуват.

Държавата трябва да си върне тези територии по Черноморието, които неправомерно за станали частна собственост.

Създаването на нови защитени територии се подкрепя от над 75% от българите, а опазването на българското Черноморие от бъдещо застрояване – от над 80% на българските граждани. Бойкотирането на идеята за парк не е решение на проблемите с Черноморието. А интересното е и че туристическият бранш също започва да разбира, че презастрояването не е в негова полза.

Коалиция „За да остане природа в България“ напомня, че България е сред държавите с най-малък дял от територията на страната, включена в защитени територии – малко над 5 %. Само за сравнение ще посочим, че 15% от територията на Европа и 17 % от територията на Европейския съюз са поставени под защита. Всички от двайсетте най-развитите икономики в света са защитили поне 1/10 от своите територии, като лидер е Германия, съхранила над половината от площта си в защитени територии.

За контакти:

– Тома Белев, Зелени Балкани, 0888 100 373

– Андрей Ралев, Сдружение за дива природа БАЛКАНИ, 0884 268 552

– Стефан Аврамов, Българска фондация Биоразнообразие, 088 6605410

В Коалицията „За да остане природа в България” членуват Асоциация на парковете в България, Българската асоциация за алтернативен туризъм, Българското дружество за защита на птиците, Българското дружество по фитоценология – 2001, Българска федерация по катерене и алпинизъм, Българска федерация по спелеология, Българската фондация “Биоразнообразие”, Екологично сдружение „За Земята”, Информационния и учебен център по екология, Народно читалище „Бъдеще Сега”, Сдружение “Агролинк”, Сдружение „Байкария”, Сдружение „Белият бряг”, Сдружение за дива природа – БАЛКАНИ, Сдружение „Природа назаем”, СНЦ “Зелени Балкани”, Сдружение „Природен Фонд”, клуб UNECO към Студентски съвет на СУ „Св. Кл. Охридски”, Софийско гражданско сдружение „Щастливеца”, гражданска група „Да спасим Иракли”, „Граждани за Рила” и WWF Дунавско–Карпатска програма България. Коалицията е подкрепена от още над 50 организации, групи и инициативи.