Директните плащания в земеделието през 2015 – 2020 г.

Министерският съвет одобри концепцията на Министерството на земеделието и храните за прилагането на директните плащания в България от 2015 г., съобщи агроминистерството. Предстои концепцията да бъде одобрена в Брюксел.

Според концепцията през 2015-2020 г. няма да има прехвърляне на средства между директните плащания и Програмата за развитие на селските райони за новия програмен период (2014-2020 г.). Няколко основни пункта я отличават от досегашната.

Схема за преразпределително плащане

За да бъде избегната сегашната концентрация на средства от директните плащания в големите стопанства, се въвежда Схемата за преразпределително плащане. За първите 300 дка на всяко стопанство ще се получават допълнително 15 лв./дка към основните директни плащания, които са в размер на 30 лв./дка.

Бюджетът по схемата за 2015 г. ще бъде 55,889 млн. евро.

Тази мярка създава риска големи стопанства да бъдат раздробени, за да се получават повече субсидии, предупреждават производители.

Таван на директната субсидия

Концепцията предвижда прогресивно намаление и таван на директната субсидия, която може да получи един земеделски стопанин. За да не отиват средствата само в големи стопанства, ще се прилага намаление от 5% за сумите между 150 000 и 300 000 евро и от 100% за субсидията над 300 000 евро.

От директните плащания, подлежащи на намаление, ще се изваждат разходите за заплати, данъци и социално осигуряване. Очаква се между 35 и 78 големи стопанства да бъдат засегнати от мярката, като от тях фермите с животновъден обект през 2015 г. са седем.

Директни плащания – само на активни фермери

Директните плащания ще бъдат отпускани само на активни фермери, регистрирани като земеделци. Няма да получават субсидии физически и юридически лица, при които над 50 на сто от земите са пасища, както и фирми, които поддържат земите за неземеделски цели.

Обвързана подкрепа

Уязвимите сектори ще бъдат подпомогнати чрез прилагане на Схеми за обвързана с производството директна подкрепа. През 2015 г. обвързаното с производството подпомагане ще бъде в размер на 13%, плюс 2% за производството на протеинови култури.

Около 205 млн. лв. ще бъдат разпределени в подкрепа на  недофинансираните сектори като зеленчукопроизводство, овощарство и животновъдство.

Дребните стопани

Според схемата за дребни земеделски стопани директни плащания до 1250 евро ще могат да получават всички стопанства с размер поне  0,5 ха.

Дребните стопанства трябва да отговарят на общите условия за получаване на директни плащания, а фермерите да са регистрирани като земеделски производители. Ще бъдат опростени изискванията за субсидиране.

Млади земеделци

За да навлязат млади хора в земеделието, са предвидени стимули чрез Схемата за плащане за млади земеделски стопани, които тепърва започват агробизнес.

През 2015 г. фермерите до 40 г. ще имат надбавка 25% от размера на субсидиите за площ. Надбавката ще важи за първите 30 ха от стопанствата. Плащането се отпуска за пет години.

В бъдеще за допълнително директно подпомагане на младите фермери ще бъде отделен бюджет до 2% от финансовия пакет за директни плащания.

Кандидатите за субсидия по схемата за млади стопани трябва да имат съответните професионални умения – образование в областта на селското стопанство, ветеринарната медицина, или висше икономическо образование със земеделски профил. Ако нямат, ще трябва да изкарат курс от поне150 часа.

Обвързана подкрепа за тютюнопроизводители и животновъди

Според концепцията България продължава да подпомага пряко сектор „Тютюн” и да финансира допълнително животновъдството – говеда и биволи.

Това ще става чрез преходна национална помощ. Тя ще се отпуска само на сектори, които през 2013 г. са били обект на национални доплащания.

Зелени директни плащания

30% от  директните плащания ще се отпускат при спазването на задължителни екопрактики, благоприятни за климата. Това е задължително за всички държави в ЕС.

Фермерите ще трябва да изпълняват изисквания за диверсификация на културите, запазване на постоянно затревените площи и поддържане на екологично насочени площи.

С цел избягване на монокултурното производство стопанства с ниви между 10 ха и 30 ха трябва да отглеждат поне 2 култури. Стопанства над 30 ха следва да имат поне 3 култури. Основната култура не трябва да е на повече от 75% от обработваемата площ.

В зоните по Натура 2000

Държавата ще определи екологично чувствителни постоянно затревени площи в зоните по Натура 2000 и ще въведе забрана за разораване на тези площи от земеделските стопани. Фермерите не трябва да преобразуват и да разорават постоянно затревените площи. Държавата трябва гарантира, че съотношението на затревени площи спрямо общата земеделска земя не намалява с повече от 5%.

Поддържането на екологично насочени площи се прилага при стопанства с обработваема земя над 15 ха – от 2015 г. най-малко 5% от декларираната обработваема земя следва да е заета от екологично насочени площи. Те може да са: земя под угар; тераси; особености на ландшафта; буферни ивици; ивици по протежение на горски територии; площи с дървесни култури и др., но МЗХ още не готово със списъка.