Лили Качова нарече празник на Бургас

Поетесата Лили Качова избра родния си Бургас за символично завръщане от столицата чрез „Адажио за мокри гларуси”. Пред отдавнашни и по-нови приятели тя представи стиховете от третата си книга чрез собствен вълнуващ прочит. Стиховете говореха сами – без съпровод, без патос… Самите те – музика в слово, танц на душа с душа в ритъма на споделено море…  Стихове, които са написани така, че да може да ги прочете и птицата:

 „И пак оставям стъпчици по пясъка.
След мен ходи гларусът. Чете.”
Това признава Лили Качова. Чистосърдечно, откровено, разголващо…
„Това е една бургаска книга, в която класическият стих с приказни и реални вълни ни разлиства като страници – а по тях – обич и самота, слънце и вятър”, каза при представянето на „Адажио за мокри гларуси” Роза Боянова. Тя „прочете”  авторката пред публиката в зала „Петя Дубарова” на КК „Морско казино”, като открои основните условни цикли в нейните изповеди.
След „Стихове по пясъка” и „Вълче в градината на Господ”, в „Адажио за мокри гларуси” Лили Качова отново се преоткрива в родство с морето и всичко, което то събира и дели. Вплита се ту в тихата тъга на самотата, ту в необуздаността  на природната стихия, ту в стремежа си за вис – като птицата…

„Сама съм църква,
Памет съм.
И бряг.”

И още:

„Протягам в длан душата си на припек.
Денят жужи сред цъфнали бадеми.
А празник и да няма,
си измисляме
И днешният
наричам го на тебе.”
Това признава Лили Качева, която се изповяда на Бургас на глас – до дъно!  Докато после пишеше автографи, все пак успя да обещае, че завръщането й в родния град няма да е само по поетичен повод. Все пак, морето зарежда… И тя ще отпие от вълшебната му солена отвара, за да я дърпа обратно…

А пък и магистралата съвсем навреме съкрати пътя от София до бургаския бряг.