Решение на ДКЕВР убива българско производство

Съществуването на „Мина Черно море” е под въпрос

С последното си решение от 30 юни 2014 г. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ окончателно затвърди позицията си на ликвидатор на българското производство и на икономиката ни въобще. Регулаторът не изпълни заканата си  драстично да повиши цената на топлоенергията, но пък остана верен на идеята си да понижи изкупната цена на ел.енергията от комбинирано производство и така да застраши съществуването на част от топлоцентралите в страната. Съвсем популистки, в духа на задаващите се избори, цената на топлоенеригята в някои градове на страната бе повишена с много по-малък процент от очакваното. В други тя дори бе понижена, макар и незначително. Дали това е реално поевтиняване, топлофикациите тепърва ще изчисляват. Много от тях  досега не са предлагали на клиентите си допустимите от ДКЕВР максимални цени. Сега обаче са поставени пред нови обстоятелства, които се оказаха нееднозначни за всички дружества в страната.

Условията, при които „Топлофикация Сливен” е принудена на работи през следващия регулаторен период са: понижена изкупна цена на ел.енеригята, понижена продажна цена на топлоенергията, намалени признати разходи, никаква възможност за издръжка на предприятието.

Ръководството на ТЕЦ-а няма обяснение за причините, поради които дружеството е дискриминирано. През последните години то успя да избегне фалита, да върне доверието на хората към топлофикация и да умножи многократно клиентите си,  да създава работни места и да води социална политика. Въпреки това ДКЕВР реши да го накаже с най-ниската за страната изкупна цена на ел.енергията. Понижението е с 12% и в продължение на една година след 1 юли 2014 г. НЕК ще  изкупува произведеното в ТЕЦ-а електричество за 117. 28  лв. за мегаватчас.

ТЕЦ Сливен е сред малкото останали в страната топлофикации, които използват български въглища за своето производство – предимно от „Мина Черно море” край Бургас.  Дружеството осигурява допълнителна работа и поминък за повече от 800 работнически семейства в мината. От нейното функционирате зависи съдбата и на над 1 100 български семейства, заети в добива, ремонта и поддръжката на съоръженията. При новите условия топлофикацията няма да може регулярно да заплаща доставките от въглища и ще постави под въпрос съществуването на мината.

Решението на ДКЕВР създава впечатление, че съзнателно се дискриминира българското производство, а за разплащане с чуждите доставчици се дава по-добра вазможност. Цената за ел.енергията, произведена от топлоценралите на руски природен газ е понижена с много по-малък процент от тази на ТЕЦ-овете, работещи с български въглища. Най-висока и сега остава изкупната цена на електричеството от  „Топлофикация София” – 235.89 лв. за мегаватчас. Столичният ТЕЦ от  години се ползва с привилегии пред държавния регулатор, очевидно притеснен от възможното поскъпване на парното в София.

ТЕЦ Сливен е единственото в страната топлофикационно дружество, което успя да се възстанови и да реализира ръст на клиентите и на приходите си в условията на икономическа криза. Въпреки това, сега държавни структури, които по статут следва да са независими и обективни, го поставят в невъзможност да реализира бъдещите си бизнес планове.  За ръководството на „Топлофикация Сливен” е ясно, че намеренията за инвестиции и присъединяване на нови клиенти няма как да се осъществят. За да продължи да съществува дружеството е принудено да избира между три еднакво неблагоприятни варианта: да намали количеството закупени въглища от Мина Черно море, което ще затрудни работата и ще остави неудовлетворени клиентите му; да купува по-скъпи въглища от Русия; да преустанови работа за няколко месеца, като поеме риска на трудното възстановяване.

И в трите варианта „Мина Черно  море” е обречена на фалит.