19-годишен бургаски ученик издава втори роман

Милен Иванов е дванадесетокласник в Професионалната гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Кольо Фичето” – Бургас. Докато овладява майсторството да съгражда, дръзва да поплува и в дълбоките води на словото. С което почти шокира преподавателката си по литература. През есента на 2013 година издава „Окото на вълка – Безсмъртното плаване на капитан Джейкъб” – приключенско-фантастичен роман, в който има пирати, съкровища, любов, романтика, схватки… Година по-късно успява да продължи повествованието за смелия капитан във втори роман. И този път издател на младия творец е „Либра Скорп”.

Ето какво споделя Милен Иванов :

Как се прие първата ти книга?

Първата книга се прие сравнително добре от читателите, някой я харесаха много, други не толкова, но всеки има предпочитания.

Това даде ли ти импулс да пишеш втора?

Още преди излизането на първата част започнах да пиша продължението. Имах желание и идеи да доразвия историята за пирата, да го вкарам в нови приключения, нови трудности… да го изправя пред нови предизвикателства… Получи се много добре, според мен.

За колко врем написа втората книга?

Не помня за колко време я написах. Имаше застои, редактиране… Отне ми може би около 6-7 месеца.  Резултатът обаче е задоволителен.

Доколко съдържанието на „Тайната на дълбините”  е свързано с  първия ти роман?

„Тайната на дълбините“ е пряко продължение от първият роман от поредицата, озаглавен „Безсмъртното плаване на капитан Джейкъб“. Действието във втората част започва буквално няколко месеца след последните случки от първата част. Действието е динамично… Опитах да хвърля читателя в безмилостни битки и интриги.

Кои ще са най-ревностните ти читателите, според теб?

Ревностни читатели? Не знам, някои може да са останали недоволни от края на първата част, има и такива случай. Сигурен съм, че които са прочели първата книга, ще искат да прочетат и втората.

Защо няма да има представяне на книгата?

Просто така сме решили. Ако има някаква премиера, тя ще е малка и в моето село, едно съвсем скромно събитие.

Тази година се разделяш с училището… После – накъде?  Ще продължиш ли да строиш с думи?  Ще опиташ ли друг жанр, различен от „фентъзи”?

Тази година, за мое съжаление, завършвам.  Разделям се с  приятели… Иначе – възнамерявам да следвам. Колкото до писането, всеки ден обмислям да сложа край. Имах идеи за криминален роман, за исторически… За момента спирам. Причините са много, но не бих искал да ги разкривам. Дори не мога да обещая трета книга за пиратите… Въпреки, че не съм приключил напълно с този герой и пиратската тема…

Надяваме се времето да ти подскаже как да продължиш. Би ли ни подарил един малък откъс от „Тайната на дълбините“?

Съвсем кратък, да…

„Здрачи се. Трима пътешественици крачеха в непрогледната тъма. Пред тях се простираше голо поле, черните небеса придаваха малко по-зловещ вид на нощта. Иначе всичко беше тихо. Трите фигури все по-тромаво си проправяха път в прерията. Най-отпред вървеше един дребен, но набит червенокож, чиито очи бяха като заковани в далечината. До него бавно пристъпваше млад мъж, с къси бакенбарди и черни коси. А зад тях с къси крачки вървеше млада жена. В девет часа жената се спря и зачудена започна да наблюдава хоризонта. Всичко й се стори напълно еднакво. Сърдито седна на изсъхналите треви и нервно кръстоса ръце. – Изгубихме се.”

Пожелаваме ти да си спечелиш много читатели. И да постигнеш това, към което се стремиш – в и извън литературата.