Откриха маршрута “В царството на зелениката” в ПП „Странджа”

С церемония по стар български обичай с „Да върви по вода” бе открит един от най-интересните маршрути на територията на ПП „Странджа”, изграден по проект„Устойчиво управление и устройство на ПП „Странджа”. Наименованието му „В царството на зелениката” предизвиква голям интерес, обещавайки на туристите романтично изживяване и  потапяне в уникалната природна красота на този кът от Странджа планина. Лентата на маршрута в неговото начало – странджанското село Кондолово прерязаха директорът на ДПП „Странджа” инж. Владимир Димитров и Катя Димитрова – ръководител на проекта.  Инж. Димитров  поздрави  първите посетители на маршрута „В царството на зелениката” и изрази увереност, че  той ще  привлича много любители на природата от България и света.IMG_1659

На церемонията по откриване на маршрута присъстваха над 100 любители на природата, които  преминаха по него и се насладиха на ярките цветове на  цъфналата зеленика и с внимание слушаха интересния разказ на водача инж. Иван Камбуров.

Откриването на маршрута „В царството на зелениката” бе съществена част от традиционния Фестивал на зелениката, който се провежда през май – времето, когато растението се окичва с прекрасни цветове.

Познавателният маршрут „В царството на зелениката” тръгва от с. Кондолово на север и се спуска към Мързевски дол през вековна дъбово-букова гора. Продължава надолу по десния бряг на дола по стар коларски път, над който се надвесват вечнозелените храсти на странджанската зеленика. По бреговете на дола могат да се видят още някои типични за района лавровишня, подезичест залист, колхидски джел и др. Маршрутът пресича няколко пъти Мързевски дол и го напуска със стръмно изкачване през вековна букова гора с храсти от странджанска зеленика. Включва се в стар горски път и достига старата овощна градина. От там се завръща в с. Кондолово. При посещение на маршрута  се дава възможност за запознаване с над 20 вида растения и животни, като 6 от тях се срещат само в Странджа. По протежение на целия маршрут има обособени 13 информационни точки. На 12 от тях, освен табели с информация за конкретни видове и процеси в природата, са създадени условия за участие в интерактивни игри, които провокират съобразителността и знанията и добавят още конкретни познания за уникалната странджанска природа.IMG_1726

 „Странджа” е най-големият от 11-те природни парка в страната.  Над 80% от територията му е покрита с гори, които са много по-различни от горите в останалата част на Европа. Те спадат към т.нар. листопадни широколистни гори с вечнозелен подлес. Запазили са се и до днес не само заради отсъствието на активна човешка дейност, но и благодарение на специфичните климатични условия в района, останали непроменени през дълги периоди от развитието на Земята.  Най-отличителната особеност на горите в Странджа е наличието на вечнозелени храсти, сред които е прочутата странджанска зеленика. Тя е символът на планината, защото се среща изключително само на територията на парка, и то на  определени места. Това, което ние, българите, наричаме странджанска зеленика, всъщност е единственият вид рододендрон, който е местен вид у нас.

IMG_1678Странджанската зеленика спада към род Рододендрон (в България от този род има само още един вид – алпийската роза), сем. Пиренови (Ericaceae). Нейни „роднини“ от това семейство са пиренът, калуната, странджанската боровинка, а също и ягодовото дърво (кумарка), наскоро открито в Странджа. Странджанската зеленика е висок вечнозелен храст със силно разклонено стъбло. Листата са лъскавозелени, едри, продълговатоланцетни и голи. Стъблото е с гладка сива кора. Цветовете са едри, лилаво-розови, събрани по върховете на клонките в чадърести съцветия. Цъфти през май. Терциерен реликт, съхранил се на територията на Европа единствено в Странджа и Кавказ. Не понася засушаване и пряка слънчева светлина. Както повечето реликти, тя е силно уязвима от измененията на средата. Зелениката участва като подлес в гори от източен бук, източен горун и благун. Тя е влаголюбив вид, много взискателен към почвената и въздушната влажност. Вписана е в Червената книга на България и е защитена от Закона за биологичното разнообразие, както и от редица международни конвенции и споразумения.