Проектът „Бургас – Александруполис“ отново на дневен ред

След възникване на кризата в отношенията между Русия и Турция проектът „Бургас – Александруполис“ отново идва на дневен ред. В Москва смятат, че кризата може да доведе до замразяване на петролопровода Turkish Stream и възнамеряват да възродят идеята за тръба през Бургас. Според дипломатически източници руската страна вече е изпратила предложение до Гърция и България.
Петролопроводът Бургас-Александруполис трябваше да е трансбалкански и да пренася горива през Черноморе от бургаското пристанище до Александруполис в Гърция.   Идеята възникна преди 12 години по време на среща между тогавашните президенти Владимир Путин и Георги Първанов и гръцкия премиер Константинос Караманлис в Атина. Последва съставянето на текста за междудържавния договор и подписването му. Гърция, Русия и България подписаха договора за построяването на петролопровода през 2007  г. Тръбата с дължина около 280 км трябваше да бъде завършена през 2010 година. 135 км от тръбата трябваше да е на гръцка територия, 145 км – на българска. Проектът предвиждаше изграждането на терминал на пристанището в Александруполис, включително и инфраструктура за товаро-разтоварни платформи за въглеводороди. Подобна инфраструктура се предвиждаше и в Бургас.
През 2010 г. България се оттегли от проекта и изрази възражения по допустимостта на доклада за екологична оценка. Спирането на проекта беше отложено, когато на 5 ноември 2011 българското Министерство на околната среда оцени положително новото екологично проучване за участъка около Бургаското пристанище. Но след един месец българското правителство обяви официалното оттегляне на страната от проекта.
По отношение на новото предложение за рестарт на проекта според  руски източници България иска да си осигури съгласието на Вашингтон. Американската страна за момента обаче била предпазлива- не подкрепяла плановете , но  и не се обявявала против. Въпросът за петролопровода е част от тактиката на Русия на шахматната дъска на енергийните планове и е пряко свързана с други инициативи и проекти за газопроводи, които са в ход в по-широкия регион. Това отбелязват икономически наблюдатели, които очакват повече детайли, за да стане ясно докъде може да стигне инициативата.
Подобно на Трансадриатическия петролопровод, интерконекторната българо-гръцка тръба за природен газ и провода Кипър-Крит-Гърция, така и петролопроводът Бургас-Алекснадруполис може да допринесе за промяната на стратегическата роля на Гърция в енергийния сектор в международен план. Това обаче ще зависи не само от финансовите параметри, а и от международните геополитически връзки. Именно те ще решат дали да дадат зелена светлина на руските интереси в този проект, твърдят анализатори.