Лошото време на Иван Вълев идва в Бургас

Няма нищо по-хубаво от лошото време, твърди в едноименното си произведение Богомил Райнов.  Можем да се съгласим, визирайки новата книга на Иван Вълев „Лошо време”, която ще бъде представена в Бургас днес, при все още летните температури на въздуха и топлата атмосфера, породена от общуване с истинска поезия. А  тази на пловдивчанина, който е приятел на Бургас от години, е такава.

Начало на срещата на „Лошо време” с бургаските читатели ще даде друг майстор на перото – Недялко Йорданов. Той ще представи книгата и нейния автор в Дома на писателя днес, 9 септември, от 18 часа.

Хубаво място за хубави срещи и хубаво време… А защо хубавите стихове са на страниците на „Лошо време”? Самият Иван Вълев ще открехне вратата на своето вдъхновение за тези, които ще бъдат там.

Иван Вълев представи в Бургас своите прекрасни любовни стихове преди няколко години. „Любовна лирика” се радва на чудесен прием и до сега. Една от любимите песни на бургазлии, и не само, е „Лятото”, чиято музика написа Гриша Трифонов и която изпя Пламен Ставрев. „Обещания” на Тони Димитрова също е по негов текст, дори е написана специално за нея. „Нито ден е, нито вечер”  и „летен дъжд” също са негови. Въпреки, че както Иван Вълев споделя, не пише специално текстове за песни. Дали и някое стихотворение от „Лошо време” няма да се превърне в песен, тепърва ще стане ясно.

Иван Вълев е обикнат от българския читател още през 70-те години, когато стиховете му се предават от ръка на ръка. Тази вечер бургазлии ще могат да се заредят с поезията му и да го поздравят на живо.

„Лошо време” е десетата книга на Иван Вълев. В нея са включени нови стихотворения от последните десетина години, след авторската антология „Високата трева”.
Книгата се състои от четири цикъла: „Свидетелката”, „Животът си тече”, „Пловдивски блус” и „Нови созополски сонети”. Стиховете са лирическо отражение на мислите и настроенията на поета по време на трудния български „преход”. Поезията като неподкупна свидетелка на събития, които някога ще се превърнат в история, макар че са много лични за отделния човек.

За „Лошо време” Антон Баев пише: „Иван Вълев ни поднася своята рецепта за спасение, а тя е духовното живеене, съпреживяването и оживотворяването на спомена и хубавия миг за сметка на репресиите на всекидневието. А какво друго е поезията освен красива илюзия за вечност?”

Иван Вълев е автор на девет поетични книги, както и на един роман. Завършил е полска филология и превежда от полски поезия и проза. Живее в Пловдив, където е работил в издателство „Христо Г. Данов” и ПУ „Паисий Хилендарски”. Няколко години е бил книгоразпространител.
Стихосбирките му „Скорост” и „Пътят на птиците” са печелили наградата „Пловдив”. Неговата поезия се отличава с емоционалност, искреност и критичност към българската действителност. Формата й е в духа на традицията, но в същото време притежава оригиналността на съвременни поетически похвати. Той използва както класическия, така и свободния стих.
Превеждал е класици на полската поезия – като Ян Кохановски, Адам Мицкевич, Ярослав Ивашкевич, а също и съвременни поети и прозаици. За тази си дейност е получил полско държавно отличие.