Днес, 11 януари, е Световния ден на думата „Благодаря“ (International Thank You Day). Как да го отбележим? Естествено, като изричаме тази важна дума! Като деца ни казваха, че „благодаря” е една от вълшебните думички…
На кого да я кажем?
Всеки има на кого да благодари, без изобщо да се замисли. Аз, обаче, влязла в ролята на първопроходчик, пробивайки си пъртина през пресния около 30-сантиметров сняг, реших да благодаря на Общината. За поредното ноу-хау. Непочиствайки пешеходните зони, общинарите дават възможност на няколко иновативни бургазлии роми да припечелят някой и друг лев. И те, нарамили лопати за сняг, се пазарят с хората от магазинчета, кафенета и други подобни из центъра на Бургас да им изчистят тротоара от снега и да ги предпазят от грозящите ги глоби. Да, става… Обаче не навсякъде… Алеите в градинките нямат собственици, някои тротоари също няма как да са грижа на определени стопани, а за площад „Тройката” и пешеходната „Александровска” в посока Централна спирка също няма с кого човек да се спазари…
- Описаното по-горе Ноу-хау
- Екстремното тестване на зимни обувки
- Тренировките за пазене на равновесие
- Придобиването на умение за движение като през пясъците на Сахара, само че снежни
- Каляването на нерви при движение със средна скорост 100 м в час
И наистина много голямо „благодаря” за безплатната синя зона. Защото, право да си кажа, улиците, по които се движи градския транспорт са изчистени, че даже и асфалт се вижда.
Ситуацията със снежния капан, в който попадна Бургас тези дни може да се приеме за генерална репетиция. Защото синоптиците са категорични – непривичният за този район обилен снеговалеж няма да е последен. И дано не се налага пак да си отправяме подобни благодарности.
В крайна сметка може би „благодаря” трябва да кажем именно на снега. Ако той не беше се изсипал в такова количество, нямаше как in reality да се видим как ни бива в справянето с кризисни ситуации. Май не ни бива особено… Дано поне поуките ни не изтраят само до стопяването на бургаския сняг.