Бюджетът няма излишък, но всяка седмица има фалирали общини и болници

Необходими са мерки през бюджета за ефективна борба с корупцията

Бюджет 2018 г. не ни дава големи основания да се надяваме, че ще се проведат нужните реформи в България, категоричен е икономистът Румен Гълъбинов.

Той разчита финансовата рамка за следващата година така:

Има предвидени повече пари за увеличаване на учителските заплати, но това няма да подобри българското образование. Необходимо е значително да се реформира образователната инфраструктура на учебните заведения.

Има планирани допълнително пари за здравеопазване, но не става ясно дали ще се проведе реформа в болниците, така че да не фалират и да се намалят дълговете им. Трябва да се проведе политика за задържане на младите лекари в страната, защото все повече от тях избират да работа в чужбина.

Има обещани повече пари за пенсии, без обаче реформа на пенсионния ни модел, като тези повече пари за пенсии са за сметка на увеличаване на осигурителната тежест. Отново се увеличава осигурителната вноска. Така се увеличава и общата данъчно-осигурителна тежест на всички работещи, за да получат пенсионерите увеличението на пенсиите си . Това прави бюджетът социален за тези, които са получатели от него, но не е за тези, които осигуряват приходите в него.

Бюджетът продължава да изостава с капиталовите разходи и инвестиции, като има намаление на капиталовите разходи. Това всъщност за разходите за големите строителства и държавните инфрктруктурни проекти, които се очаква отново да се финансират основно от еврофондове и европрограми. Намалението на капиталовите разходи не ни дава основание да се надяваме, че ще се увеличат и инвестициите. Не се очаква да има и увеличено капиталообразуване в българската икономика.
Това е и едно напомняне, че в следващите няколко години България трябва да си промени икономиката така, че да разчита повече на самостоятелното си финансиране, отколкото на европомощите, които ще намаляват с времето. Само с тях не можем да развиваме икономиката си.

България трябва да подобри значително своята инвестиционна среда, да търси и да намира стратегически инвеститори, които да помогнат за развитието на икономиката ни, а това се постига със структурни реформи.

Относно дълговете в бюджета, има също доста притеснителни неща, като трябва да правим разлика между явните и скритите дългове. Явният дълг е формиран от сбора на всички бюджетни излишъци и дефицити през годините и е основен критерий при ограниченията на ЕС – до 3% от БВП дефицит и до 60% от БВП публичен дълг. От друга страна, този показател не разкрива цялата истина за дълговото бреме на България, което надвисва в бъдеще. След като към него се прибави т.нар. скрит дълг, общият дълг ще надвиши определения таван от 60% от БВП.
Така бюджетът всъщност няма излишък, а освен това всяка седмица има нови фалирали общини и общински болници.

Препоръките на Румен Гълъбинов за мерки през бюджета са: да има повече ефективни мерки за борба с корупцията, провеждане на структурни реформи в икономиката, подобряване на демографията, повишаване качеството на образованието и намаление на данъчното облагане (намаление на ДДС и диференцирано ДДС), както и въвеждане на необлагаем минимум на доходите.