Литературен маратон следва пътя на Яна Язова

Бургас е една от спирките на националното събитие

Бургас ще стане домакин на Национален литературен маратон, посветен на 105-годишнината от рождението на писателката Люба Ганчева, известна на обществеността като Яна Язова.

Маратонът ще се проведе на 17 юли, а лектор на тема „Яна Язова – енигма, фатализъм и реалност“ ще бъде Юлий Йорданов – литературен критик, изследовател, член на Съюза на българските писатели, автор на книгата за Яна Язова „Съдба, прободена от перото“.  

Целта на Юлий Йорданов е да извърви пътищата на Яна Язова от родното й място – град Лом, като мине през всички градове и места, в които тя някога е имала рецитали и е вдигала на крака публиката.

Събитието ще се проведе в Дом на писателя на ул. „Вола“ 1 на 17 юли от 18:00 часа.

Яна Язова, литературен псевдоним на Люба Тодорова Ганчева, е родена в Лом през 1912 г.  През 1930 г. семейството  й се премества в София и тя завършва столичната Първа девическа гимназия. През същата тази година, още ученичка, тя занася на проф. Александър Балабанов пет тетрадки със стихове и животът й в близките месеци коренно се променя, заедно с името й. Дебютната й стихосбирка с името “Язове”, редактирана прецизно от Балабанов, предизвиква сензация –  тя е наречена детето – чудо на българската литература .

Завършва славянска филология в Софийския университет. Любовният й роман с професора, тридесет години по-възрастен от нея, семеен и с големи дъщери, полага драматичен отпечатък както върху творчеството й, така и върху личната й съдба.

Пътуванията й в Чехия, Германия и Югославия, пътешествието й до Египет, Палестина, Сирия, Турция, Гърция и остров Родос оставят впечатлението за бърза и успешна кариера, организирана от влюбения Балабанов. Малцина са тези, които обективно отчитат нейния безспорен талант и изключителна работоспособност – тя пише и стихове, и проза, и детска поезия, и драматургия, и публицистика, превежда. През 1937 г. заминава за Париж да учи френски в Сорбоната и там преживява любовно приключение с милионера индустриалец Джон Табаков, който й предлага веднага брак, но Балабанов го осуетява. Година по-късно с грозен скандал той осуетява в Созопол и зараждащата се любов между Яна и художника Марио Жеков. 

Едва през 1943 г., почти тайно от Балабанов, 31-годишната поетеса сключва брак с инж. Христо Йорданов. Оттук нататък обаче живота й е белязан от трагедии. Умират сестра й, родителите й, умира проф. Балабанов, когото тя продължава да обича, умира и съпругът й. Настъпват години на пълна изолация. Не я печатат, не я издават, не я канят на литературни четения. В почти пълна самота тя създава трилогията “Балкани”, включваща романите “Левски”, “Бенковски” и “Шипка” – колосален труд, заради който години наред прекарва в библиотеки и архиви, броди по манастири.

Въпреки някои ласкави отзиви, сред които от Димитър Талев и Георги Томалевски, тя не успява да ги публикува приживе. Не успява да издаде и събраните афоризми и карикатури на Александър Балабанов.

Тайната около смъртта й и досега смущава и тревожи сърцето и съвестта на някои хора. Намират я в началото на август 1974 г. в малкия апартамент, останал наследство от родителите й – измъчвана и после удушена с колана на халата си, навярно тровена преди това, а всичките ѝ вещи – откраднати.  Досието на Яна Язова, пълно с доноси против нея и материали по убийството й и разграбването на имуществото й, не е намерено и досега, но то е красноречиво доказателство, че едва ли за смъртта й са виновни крадци. 

Източник: epicenter.bg