Сбогуваме се Ангел Ангелов – един чист човек и голям енергетик

След тежко боледуване на 2 ноември ни напусна един от най-големите български енергетици инженер Ангел Ангелов.

Инж Ангелов беше дългогодишен директор на една от най-старите мини в Бургаски регион – Черно море, а по-късно и изпълнителен директор на „Топлофикация – Сливен”, която успя да възстанови след разрухата на прехода и да преструктурира така, че да отговори на всички съвременни екологични изисквания на ЕС и МОСВ.  Той е и дългогодишен председател на съвета на директорите на „Топлофикация Сливен” и „Топлофикация Бургас”.

Инж. Ангелов е посветил  целия си професионален път на енергетиката с вяра в иновативните методи, които могат да усъвършенстват дейността на поверените му предприятия. В паметта на колегите и приятелите ще остане като принципен ръководител, интелигентен и добър човек.

Поклонението пред паметта му ще се състои на 15.11.2021 г.понеделник, от 14:00 часа в храм Св.Св. Кирил и Методий, Бургас.

In Memoriam

Публикуваме очерк, разказващ за човека и енергетика Ангел Ангелов, подготвен от Комуникационна група „Имидж Едвъртайзинг” и предоставен на медиите през 2009 г.

Ангел Ангелов – един чист човек, в мръсното време на прехода

Първа смяна

Рейсът тръгва към 04.15ч. Годината е 1981. Ангел Ангелов току що е завършил Минно-геоложкия институт и се е дипломирал като млад инженер, но работа по специалността му няма. И започва като обикновен шлосер под земята. Всеки ден на 300-400-500 м надолу в преизподнята. „Мъничките още спят..” е неизбежната му мисъл като се спуска с клетката и 20 кг миньорско оборудване в рудника. Оттам никога не знаеш дали ще излезеш и всяка глътка чист въздух под небето след 8-10 ч. в галериите е благодарност и щастие за живота. Като шлосер поддържа машините и съоръженията, подстанциите, пусковата апаратура… Така успява да научи всичко за миньорската работа наизуст, отдолу, като работник. Инженерът с миньорската каска тогава едва ли осъзнава, че тази школа е най-висшето му посвещение не само в трудната професия, но и в живота изобщо. Долу, в забоите стойностите имат особена тежест. Солидарността между хората е истински ценена и няма място за лицемерие, подлост и егоизъм. На половин километър под морското равнище хората разбират много повече какво означава човещината и приятелството, колегиалната помощ, саможертва и грижа за ближния. Именно в тази мъжка и сурова среда Ангел оформя първите си професионални навици и затова знае до край какво има не само в ежедневието на миньорите, но и в техните сърца и мисли. В учебниците това не го пише.

Седем години под земята

Първата година като общ работник и следващите 7 механик на участък. Първа смяна. Най-трудно му е било не да става в 3.45 ч. всяка сутрин, а да яде първо второ и трето сутрин преди да застъпи. В мината обаче правилата са железни – няма място за капризи, защото ако не се наядеш, от огромната дълбочина и тежкия физически труд може да колабираш. След яденето в работническия стол си вземаш и торбичка с храна за рудника (ако ти остане време да хапнеш допълнително), поемаш въздух и тръгваш по дългия път отвесно надолу.

В „подземното царство” има много километри галерии, машините са пръснати, както и работните места. Вървиш оборудван със самоспасител, лампа, някаква торба с инструменти, каска на главата, ботуши до коляно, мъкнеш 20 кг и като отидеш от едното работно място на друго – те са три километра, или един час път в катакомбите. То си е уморително и така цяла смяна осем часа напред-назад. Седем пъти по 365 дни.

Така до 1989 г. Тогава издигането по професионалната йерархия вече е започнало да става с преки вътрешни избори. Миньорите гласуват Ангел Ангелов да им стане ръководител. Избират си го сами за Началник на един от рудниците – „Сейменлийски” до с. Каменар. Огромна крачка за младия инженер, който блъска тежката работа заедно с всички останали. Един ден го викат при директора и му съобщават новината, за негово учудване. Никога преди това Началник на рудника не е бил електро-инженер.

Точно тогава настъпва „Голямата промяна” – вододелът на 10 ноември 1989 г. Ангел се интересува от последните новости в електрониката. Обикаля града да си търси списания „Техника молодежи” или „Млад конструктор”, където единствено може да следи за някакви открития в любимата му специалност. С група работници – ентусиасти сглобява от подръчни материали инфрачервени изключватели на транспортните ленти и дори ги внедряват в производството. Преди 20 г. това е истинска революция за социалистическото предприятие. Няколко месеца по-късно в пресата иноваторите четат как същата рационализация била експериментирана за пръв път в Западна Европа, в английски въглищни мини. „Е-хее, ама тия са зад нас, бе!”, не скрили гордостта си бургаските миньори.

Безумието на „Прехода”

Три години Началникът на рудник „Сейменлийски” не се дели от колегите си, стимулира ги с топло отношение и личен пример, дели с тях неволи и радости. Но погромът неизбежно обхваща с метастазите си и тази част от българската икономика. Идва моментът, когато Ангел разбира, че не може да защитава интересите на хората си, че трябва само да ги натиска силово да бачкат, но не може да им запази работните места, или увеличи заплатите. Разбира с покруса, че професията е обречена на доизживяване от новите управници и новата политика. Отива един ден при директора на мината и заявява, че напуска. Оня се шашнал: „Не може така, никой началник досега не се е отказал!” Ангел обаче демонстрирал достойнство: „Или ме пускай в отпуск, или ще бъда отново шлосер!”. След отказа на шефа му да го освободи доброволно от началник, подал молба за шлосер, ей така, нарочно.

Началник със заплата на чистачка

Вместо шлосер, го преместили за отговорник на новопостроения рудник „Черно Море 2”. Рудникът се е строял от 30 години преди това и още не е бил пуснат. За наказание му писали заплата колкото на чистачката, заради това, че се отказал да бъде началник. Тогава инженера отново обявил бойкот на шефовете си. Отказал демонстративно да си получава заплатата в продължение на 6 месеца. Ходил на работа, работил при пълен работен ден, но нарочно заплата не вземал. Прехранвал се с час-маг, поправял телевизорите .и пералните на комшиите и т.н., но на гърба си не паднал. След тези 6 месеца „Минстрой”, които държали рудника, му предложили да стане негов шеф. Предложили му по-голям апартамент вместо двустайния тогава, където вече с две деца било тясно. И той се съгласил. Заради жилището. Станал началник на обект Черно море 2 към „Минстрой”. Работил 6 години там, като началник на обект.

После в мината станали безредици, синдикатите се опълчили срещу ръководството, в самото ръководство имало разцепление. Тъй като Ангел стоял в страни от конфликтите, изведнъж му предложили да стане директор на мината. Като квалифициран и политически необвързан специалист. И то с категоричната подкрепа и на двата синдиката.

Кръста на Спасението

По това време мината е губела на месец около 400 000 сегашни лева и станало ясно, че има правителствено решение да се ликвидира. За човек, чиято съдба обаче е пропита с въглищната прах и осветена от бледата светлина на миньорското фенерче, това звучи като престъпление. През декември 1999 г. инж. Ангел Ангелов поема кръста да стане директор в обречената от правителството на Костов мина „Черно Море”. Основната му задача, единствената мисъл с която си лягал и ставал е „как да спаси мината, как да запази поминъка и работата на колегите си, на тези убити от непосилна работа хора, за които рудника е всичко”.

Със специалистите си прави перфектна стабилизационна програма с кратки срокове и за 6 месеца е постигнато невъзможното – преместено е цялото предприятие – работилници, гара, всички обслужващи звена на новия перспективен рудник. Рудник „Черно Море 2”. Точно същия, който пак благодарение на Ангел Ангелов е построен и пуснат в експлоатация. Писарушките в министерството го смятат за икономически неизгоден. Времето е страшно. Тенденцията е да се обявяват масово предприятията в ликвидация и да се продават на скрап. Такава е и смъртната присъда за мините в региона. В тях има много желязо, което трябва да се продаде, за да направи бързо някои политици милионери.

Шанс Ангел вижда обаче именно в масовия погром върху минната промишленост. Успява да купи два добивни комплекса на скраб и да ги пусне в производството. Трябват обаче още много пари, за да се пусне Черно море 2, но колективът се нахъсва като опълченците на Шипка и компенсира с много ентусиазъм. След месеци и рудник Черно море 2 е пуснат. В момента мината нямаше да я има, ако не беше станало това. Сега от около 1280 човека и добив около 12 хиляди тона на месец предприятието се реорганизира и са останали 700 човека, но с добив около 22 – 25 хиляди тона. Само преди месец Ангел Ангелов пусна втори добивен комплекс на рудника и смята да увеличи производството във времето на задълбочаваща се икономическа криза. Оказва се, че в ситуацията на несигурни газови доставки, стратегическата стойност на въглищата като енергийна суровина расте, пък и са си наши, български.

Новият път на развитие

Ангел не изневерява на иноваторския си дух, на хъса си да открива нови територии. Единствената мина, която внедрява добив на слънчева енергия и превръща старите си галерии в термални източници е именно нашата, бургаската – Мина „Черно Море”.

Днес някогашното момче с диплома за инженер, който е бачкал с каска в забоя, е ръководител на предприятието, в което е минал целият му живот. През всички нива – от 500 м под земята, до втория етаж на административната сграда, където е кабинетът му. Но днес Директорът излиза от кабинета си почти всеки ден, качва се на клетката и се спуска долу, при хората си, защото знае къде тупти сърцето на мината и как се вадят въглищата. С много тежък труд, с ежедневен риск на живота, с цената на увредено здраве, но с вярата, че обществото има много повече необходимост от честните творци на благата, отколкото от тунеядците, паразитите и грабителите, които покриха снагата на България. Нали процесът на труда е вечното и естествено условие на човешкия живот. Ангел не става сега в 3.45, а в 6.45 ч. сутринта и изминава познатия до болка все един и същ път от дома си до мината. И е директор не заради заплатата, защото може да печели с уменията си другаде много повече, а заради своята кауза да създава, да бъде полезен, да реализира знанията си, да не изневери на онова, в което е вложил себе си. Да не изневери на доверието и упованието на колегите си. Една рядко срещана саможертва във времето на себичност и алчност.

Обвиненият Директор

Може би затова преживя много тежко, като лична драма политическата поръчка да бъде нарочен, като виновник за престъпление. Човекът, който никога през живота си не е откраднал, или присвоил една стотинка обществени пари, никога не е живял на гърба на народа си и не е ял хляб, който не е изработил буквално с двете си ръце и мозъка си, бе обвинен от Бургаския Районен Прокурор, че е купувал гласове за изборите. Обвинен, че е купувал гласовете на собствените си работници за доверие в себе си. Заради полицейския и прокурорски произвол над миньорските семейства бе изпратен сигнал до Европейската комисия за правата на човека и Европейския съд в Хага. В резултат на стреса върху колектива от масираните разпити и обиски, един от работниците не издържа на напрежението и пропадна в 300 м шахта. Психиката му отказала в един момент и човекът не видял, че клетката я няма… Когато загине миньор, всички в мината са покъртени, защото знаят, че на негово място може да е друг и че следващия път може да е всеки един от тях. И точно в този ден, телефонът на Ангел звъни и се обадила дъщеря му. За да му каже през сълзи, че в дома им има полицаи с призовка за обвинение. Измеренията на психическия тормоз са стотици, но най-тежко го преживяват несправедливо обвинените, тези, които са вървели по жизнения си път с горди чела, високо вдигната глава и вечер спят спокойно, с чиста съвест.

Един ден конюнктурата ще отмине и всичко справедливо ще си дойде на мястото, но един прокурор затворен в тесния си кабинет никога няма да може да разбере, че доверието на суровите миньорски сърца не се купува нито с пари, нито с обещания. То може само да бъде спечелено и то с цената на много общ изяден хляб, с цената на много сутрини заедно по тъмно в работническия рейс и с много извървени километри долу в преизподнята. Ей затова му вярват на Ангел хората с мазоли по ръцете и със силикозата в гърдите.

Духът остава млад в остарялата епоха

Ангел Ангелов не е от послушните. В него още е жив духът на младежа – шампион по волейбол и музикант от първата бургаска поп-рок група на Ваня Костова. Затова и решава да се присъедини към новата политическа партия ЛИДЕР, която прокламира защита на родната българска икономика и издигане в обществото на действително кадърните и способни хора, за сметка на политическите марионетки и креатури. Само така България ще може да възкръсне от гробницата на геноцида, на който е подложена от десетилетия насам. Обвиняемият Ангел Ангелов, който е като неформален кмет на минното селище Черно Море. Ако училището има проблем – обаждат се на него, Детската градина има проблем, има нужда от боядисване – звънят отново на него. Мината купува боя, праща работници. Всъщност самата Детска градина на с. Рудник е подарена отново от мината на хората там. Сградата е била собственост на предприятието, но Ангел я преотстъпва на селището, за да има къде да бъдат отглеждани децата на тези хора. Отново той е направил и канализацията на квартала и още много, много неща, които свързват неразривно и безкористно местните хора и ръководителя на Мината, която е единственото им спасение. А иначе политиците идват в с. Рудник и минното селище от избори на избори, говорят велики думи, искат да им се гласува властта и изчезват безследно, за да се появят още по-охранени и замазани след 4 години.

Да доживеем до утре

Дано да доживеем до утре сутринта, когато това, за което се борим днес ще бъде реалност в Родината ни! С тази мисъл изпраща нелекия си ден Ангел Ангелов. И си обещава да се посвети на идеята да направим живота по-хубав, по-човечен и справедлив. И ако вие не го познавате лично, то бъдете уверени със сигурност в едно нещо. Работниците му го познават и знаят, че той никога няма да ги излъже, че каквото им каже ще го изпълни. Защото просто е един от тях. Един чист човек в мръсните години на прехода.