„Бомбардират в моя район. Близо до площад Севастопол бе взривен жилищен блок, разрушени са 3-4 етажа, има жертви… Имаше взрив и на летище Жуляни… Не знам има ли жертви… Постоянно се чуват взривове…“
Това са редове от Наташа, която оцеля при терористичната атака в театъра на Дубровка в Москва през 2002 година, а сега се крие в бункер в Киев. Думите й достигнаха до нас чрез нейни близки. На тях вярваме. И на видеото, което получихме в добавка.
„Дойдох в главната Виенска катедрала, за да се помоля за всички, които са ми неизмеримо скъпи и сега са в Украйна – синът ми, внукът, снахата, сестрите, племенниците, децата им.
Попаднах на огромен митинг на катедралния площад.. Имаше хора от различни държави, говорещи различни езици и се редуваха да говорят. Много руснаци дойдоха да протестират срещу войната. Застанахме там всички заедно – хора от различни нации, обединени от общи ценности и скандирахме на различни езици думи за подкрепа за Украйна.
Скъпи мои украинци! Хората в други държави определено се интересуват от това, което се случва. Правят всичко възможно! С общи усилия на грижовните хора по цял свят искрено се надяваме да спрем това безумие!
Скъпи руснаци, протестиращи срещу войната, рискувайки живота си, отивайки на митинги в Русия или открито изразявайки позицията си, пишейки думи за подкрепа в социалните мрежи, които все още се предлагат. Нисък поклон пред вас!
И аз отидох в Катедралата все пак. Никога досега не съм се молила пред иконата на Пресвета Богородица по същия начин, за сина ми и всички синове на Украйна, усещайки за миг, че съм участвала в този майчин страх и болката, която тя е изпитвала.
Днес, на работа, силни жени от Румъния, Полша, Иран и други страни ме прегърнаха и споделиха моята болка, нашата болка. И днес ще палят свещи и ще се молят за децата на Украйна като свои.
И всички те днес са с нас на слово и дело! Всички заедно със сигурност ще победим!
Бог да благослови Украйна!!!“
Обръщението е на украинка, лекар, която живее във Виена и изпитва същата тревога, както Наташа в Киев. Публикувано е във фейсбук.
Предаваме зова на двете майки, които всъщност са зов на всички украинци, принудени в 21 век да се крият в бомбоубежища, да броят взривовете и да търсят думи, с които да обяснят на децата си какво точно се случва и защо…
Цифрите сочат – 198 цивилни жертви, включително деца. До сега. Колко още ще има? Какво може да оправдае агресията? Има ли изобщо оправдание?
Можем да спрем тази война, ако не бъдем безразлични, ако се обединим! Нека, където и да сме, издигнем гласа си за мир!