Взирайки се с Бургас, този град на любовта, поезията и котките, човек винаги изпитва огромно затруднение да определи поне за себе си коя е емблемата на този толкова различен и многолик град. Дали това е Апостол Карамитев, дали Георги Салоянчев или пък Кичка Бодурова, Стефан Диомов, Петя Дубарова, Стефан Кираджиев, Агоп Мелконян, Петър Пондев, Нейчо Попов, Райна Кабаиванска,Тони Димитрова… И още много, много други…
Безспорно всеки от тях, дишал поетичния въздух на Бургас, еоставил своята малка или по-голяма звездичка в паметта на града и хората, които го населяват. Но има един човек, един брилянтен поет с душа, по-голяма от морето, който е туптящото и винаги живо сърце на Бургас – Христо Фотев.
Роден е на 25 март 1934 г. в Истанбул. През 1940 г. семейството му се премества в Бургас, в Коджакафалийската махала – тази на бежанците. Началното си образование получава в училище „Д-р Петър Берон“ в Бургас, а след това постъпва във фабрично-заводско училище в Сливен, което завършва през 1951 г. Кандидатства в Художествената академия, но не успява да издържи изпитите. Прекарва осем месеца като моряк на риболовен кораб, а по-късно отбива военната си служба. От 1957 г. е художник в стенописното ателие на дом „Украса“ в Ямбол. 2 години по-късно прекъсва работата си в „Украса“ и става редактор на многотиражката на мина „Черно море“.
Първата си стихосбирка – „Баладично пътуване“, издава през 1961 г. Още с нея получава признание и на следващата година вече е член на Съюза на българските писатели. Година след публикуването на „Баладично пътуване“ става драматург на бургаския театър „Адриана Будевска“. От 1964 г. повече от четвърт век Христо Фотев е творчески секретар на Дружеството на българските писатели.
След близо десетгодишно мълчание, през 1978 г., поетът издава „Обещание за поезия“. През 1981 г. излизат две негови стихосбирки: „Литургия за делфините“ и „Спомен за един жив“. Три години по-късно събира свои избрани стихове в „Словесен пейзаж“. А през 1989 г. излиза сборникът му с поеми „Венецианска нощ“.
От 1990 г. е главен редактор на бургаския алманах „Море“. На тази длъжност е до края на 1992 г. През 1994 г. Фотев става повторно драматург на бургаския театър „Адриана Будевска“.
Поетът умира на 27 юли 2002 г., но завинаги остава на двоето почетно място в дългата редица на българите, които никога не умират.
Безспорно едно от най-вълнуващите негови стихотворения е „Колко си хубава“, оживяло в песен, изпълнена от Константин Джамбазов по музика на Тончо Русев. Но две от поетичните картини на живописеца на словото Христо Фотев се знаят и обичат от всеки роден или избрал да живее в Бургас – „Морето само живите обича…“ и „Кълна ви се…“
МОРЕТО САМО ЖИВИТЕ ОБИЧА…
Mорето само живите обича,
а мъртвите изхвърля на брега.
Едно момиче, ах, едно момиче
морето не изхвърли на брега.
Остана само кърпата позната
да се прелива с белите вълни.
Момичето обичаше моряка,
моряка – всички хубави жени.
Остана само кърпата с червени
и лилави ресни като преди.
Ний плакахме безшумни и смутени
и скочихме в студените води…
До дъно преобърнахме морето
със пръсти, посинели от тъга,
да търсиме момичето, което
морето не изхвърли на брега.
КЪЛНА ВИ СЕ…
Кълна ви се – аз всичко бих повторил.
Аз всичко бих отново изживял,
излюбил, изпътувал, изговорил,
измолил и изплакал,
и изсмял.
Аз бих повторил целия си дивен
и кратък, кратък свой живот до днес
със същия безмилостно наивен
и въпреки това измерен жест.
Не съжалявам – както съм заставал,
пак бих застанал, малък и велик
и с яростен замах бих защитавал
най-пустия си ден и час, и миг…
Над всеки свой изгубен ден със вопъл
бих паднал аз по гръцки ритуал
и както върху мъртвия Патрокъл –
Ахил, сина Пелеев –
бих ридал.
И съм ридал… Самотен и незнаен.
И пак. И пак във същия Бургас
до ужас съм се чувствал осезаем
и изумен съм викал – жив съм аз.
Но аз съм жив – на гарата съм в девет.
Под златния луминесцентен диск…
Локомотивът е пробуден лебед…
Приемам възхитителния риск
да бъда жив, не някакъв излишен
и мъртъв Христо Фотев да съм аз:
Но българин. И жител
на Бургас…