Христо Фотев – мълчаливият творец на поетични бисери

Взирайки се с Бургас, този град на любовта, поезията и котките, човек винаги изпитва огромно затруднение да определи поне за себе си коя е емблемата на този толкова различен и многолик град. Дали това е Апостол Карамитев, дали Георги Салоянчев или пък Кичка Бодурова, Стефан Диомов, Петя Дубарова, Стефан Кираджиев, Агоп Мелконян, Петър Пондев, Нейчо Попов, Райна Кабаиванска,Тони Димитрова… И още много, много други…

Безспорно всеки от тях, дишал поетичния въздух на Бургас, еоставил своята малка или по-голяма звездичка в паметта на града и хората, които го населяват. Но има един човек, един брилянтен поет с душа, по-голяма от морето, който е туптящото и винаги живо сърце на Бургас – Христо Фотев.

Роден е на 25 март 1934 г. в Истанбул. През 1940 г. семейството му се премества в Бургас, в Коджакафалийската махала – тази на бежанците. Началното си образование получава в училище „Д-р Петър Берон“ в Бургас, а след това постъпва във фабрично-заводско училище в Сливен, което завършва през 1951 г. Кандидатства в Художествената академия, но не успява да издържи изпитите. Прекарва осем месеца като моряк на риболовен кораб, а по-късно отбива военната си служба. От 1957 г. е художник в стенописното ателие на дом „Украса“ в Ямбол. 2 години по-късно прекъсва работата си в „Украса“ и става редактор на многотиражката на мина „Черно море“.

Първата си стихосбирка – „Баладично пътуване“, издава през 1961 г. Още с нея получава признание и на следващата година вече е член на Съюза на българските писатели. Година след публикуването на „Баладично пътуване“ става драматург на бургаския театър „Адриана Будевска“. От 1964 г. повече от четвърт век Христо Фотев е творчески секретар на Дружеството на българските писатели.

След близо десетгодишно мълчание, през 1978 г., поетът издава „Обещание за поезия“. През 1981 г. излизат две негови стихосбирки: „Литургия за делфините“ и „Спомен за един жив“. Три години по-късно събира свои избрани стихове в „Словесен пейзаж“. А през 1989 г. излиза сборникът му с поеми „Венецианска нощ“.

От 1990 г. е главен редактор на бургаския алманах „Море“. На тази длъжност е до края на 1992 г. През 1994 г. Фотев става повторно драматург на бургаския театър „Адриана Будевска“.

Поетът умира на 27 юли 2002 г., но завинаги остава на двоето почетно място в дългата редица на българите, които никога не умират.

Безспорно едно от най-вълнуващите негови стихотворения е „Колко си хубава“, оживяло в песен, изпълнена от Константин Джамбазов по музика на Тончо Русев. Но две от поетичните картини на живописеца на словото Христо Фотев се знаят и обичат от всеки роден или избрал да живее в Бургас – „Морето само живите обича…“ и „Кълна ви се…“

 

МОРЕТО САМО ЖИВИТЕ ОБИЧА…

Mорето само живите обича,

а мъртвите изхвърля на брега.

Едно момиче, ах, едно момиче

морето не изхвърли на брега.

Остана само кърпата позната

да се прелива с белите вълни.

Момичето обичаше моряка,

моряка – всички хубави жени.

Остана само кърпата с червени

и лилави ресни като преди.

Ний плакахме безшумни и смутени

и скочихме в студените води…

До дъно преобърнахме морето

със пръсти, посинели от тъга,

да търсиме момичето, което

морето не изхвърли на брега.

 

КЪЛНА ВИ СЕ…

Кълна ви се – аз всичко бих повторил.

Аз всичко бих отново изживял,

излюбил, изпътувал, изговорил,

измолил и изплакал,

и изсмял.

Аз бих повторил целия си дивен

и кратък, кратък свой живот до днес

със същия безмилостно наивен

и въпреки това измерен жест.

Не съжалявам – както съм заставал,

пак бих застанал, малък и велик

и с яростен замах бих защитавал

най-пустия си ден и час, и миг…

Над всеки свой изгубен ден със вопъл

бих паднал аз по гръцки ритуал

и както върху мъртвия Патрокъл –

Ахил, сина Пелеев –

бих ридал.

 

И съм ридал… Самотен и незнаен.

И пак. И пак във същия Бургас

до ужас съм се чувствал осезаем

и изумен съм викал – жив съм аз.

Но аз съм жив – на гарата съм в девет.

Под златния луминесцентен диск…

Локомотивът е пробуден лебед…

Приемам възхитителния риск

да бъда жив, не някакъв излишен

и мъртъв Христо Фотев да съм аз:

Но българин. И жител

на Бургас…