Израелският газ може да стане реална алтернатива на руския

Още от 2016 г. е наличен проект за газопровод за източното Средиземноморие (EastMed), който да транспортира газ до Европа от Израел и Кипър през Гърция и Италия чрез подводен тръбопровод с дължина 1900 километра с капацитет от 10 милиарда кубически метра годишно.

 „Важността на този проект сега вече е геостратегическа, защото би могъл да обедини Израел, Гърция и Кипър в реализацията и експлоатацията му“, казва Майкъл Харари, сътрудник по политиката в Израелския институт за регионална външна политика и бивш посланик на Израел в Кипър.

До нахлуването на Русия в Украйна тръбопроводът EastMed не се разглеждаше като реална алтернатива от Европейския съюз. Дори през януари тази година Съединените щати заявиха, че се отказват от инвестицията си в размер на 6,54 милиарда долара в него, позовавайки се на опасения за околната среда.

Неотдавнашното посещение на президента на Държавата Израел Исак Херцог в Турция допринесе за сближаването между Израел и Турция и се създаде нова потенциална възможност за реализацията на проекта за снабдяване на Европа с израелския газ вече с участието и на Турция, която сега е голям газов разпределител на руски и азерски газ. Според израелски специалисти подводният тръбопровод от газовото находище „Левиатан” в Израел до Турция с дължина около 550 километра би могъл да бъде изграден на цена от около 1,5 милиарда долара.

Газопроводът, независимо откъде ще премине, може да бъде реализиран и с държавно, и с частно финансиране. Но за частните компании е нужна гаранция от страна на Европейския съюз, че количествата доставен газ ще бъдат изкупувани от държавите, обединени в него. Още по-добро решение и би било съюзът да бъде и акционер в изграждането на тръбопровода.

В твърде голяма степен това е в хармония с плана на ЕС REPowerEU, представен на 8 март тази година, който предвижда диверсификация на доставките на газ чрез увеличаване вноса на втечнен природен газ и на газ по тръбопроводи от неруски доставчици. „В светлината на енергийната политика на ЕС бъдещето на проекта EastMed все още е отворено, но е и несигурно без стратегия за развитие на газопровода в съответствие с дългосрочните цели на ЕС по отношение климатичните промени“, заявява Мартина Пилони, асоцииран експерт по енергетика политика в Израелския институт за обществена политика. Основание за това заключение й дава фактът, че  ЕС има генерална линия за преход от изкопаеми горива към зелена енергия, с което да постигне целите си за стабилизиране на климата съгласно Парижкото споразумение от 2015 г. Очаква се с годините потреблението на природен газ в съюза да спадне до 22% през 2030 г. и само 9% през 2050 г., като в крайна сметка спре напълно.

Но докато медиите съобщават за подновения интерес към синьото гориво от източното Средиземноморие, експертите са предпазливи относно перспективите му. Подводен тръбопровод Израел – Турция ще пресече изключителната икономическа зона на Кипър, създавайки потенциални препятствия от политически характер. Освен това, по мнението на Харари, обемите газ все пак не са достатъчни за покриване на голяма част от нуждите на Европа, а, от друга страна, строителството му не може да се случи през следващите година или две.

Една възможна алтернатива е втечненият природен газ (LNG), посочват експерти, с оглед на двете съществуващи съоръжения за втечнен природен газ в Египет или предложеното за изграждане плаващо съоръжение за втечнен природен газ в „Левиатан”.

Докато Европа решава енергийната си политика за намаляване на зависимостта си от Русия, Израел продължава проучването в своите икономически води. Газовите находища „Левиатан” и „Тамар”, вече се експлоатират. А миналия месец компанията за проучване и производство на нефт и газ Energean обяви, че нейното газово находище „Кариш” вече е свързано с газовата мрежа на Израел, като се очаква суровината да започне да постъпва към потребителите още през 2022 г. Така Израел остава независим от резките промени на световния пазар на газ.

 

На снимката: Израелският президент Херцог с турския президент Ердоган в Анкара, 8 март 2022 г.

Снимка: Haim Zach/GPO