Предвижда се ревизия на Плана за възстановяване и развитие

В началото на тази година служебният премиер обяви решение на
правителството, че България ще иска отсрочка от Европейската комисия за
намаляването на въглеродните емисии с 10%. през 2023 година. Правителството на
Четворната коалиция с премиер Кирил Петков представи миналата година пред ЕК
нашия План за възстановяване и устойчивост, според който България трябва да намали
с 40% въглеродните си емисии до 2026 г., като за 2023 г. обещаното намаление е с 10 на
сто.
„Ангажиментът за намаление с 40 на сто въглеродните емисии в посочения срок,
неминуемо води, без това конкретно да е записано в плана, до реалното затваряне на
енергийните мощности, които работят на въглища”, обясни служебният премиер Гълъб
Донев пред медиите. „Това означава тецовете „Марица Изток” 2, 3 и други аналогични
мощности да бъдат затворени, с което ще се нанесе огромна щета на българската
икономика и на сигурността на енергийната система у нас и в региона. Затова
служебното правителство ще настоява този поет ангажимент да бъде преразгледан и
отсрочен във времето”, категоричен бе премиерът.
Правителственото решение вече е внесено за разглеждане в Народното събрание
обяви депутатът Радослав Рибарски.

По този повод потърсихме мнението на изпълнителния директор на
„Топлофикация – Бургас” АД инж. Христин Илиев.

Господин Илиев поетият от предишното редовно правителство ангажимент
за намаляване на въглеродните емисии има ли отношение към топлофикациите?
– Има, разбира се, и още как! Това е ангажимент за огромно намаление на
въглеродните емисии в много малък срок. От една страна, няма никакъв шанс
икономиката ни в този срок така да се модернизира, та да стане по-малко енергоемка.
Същото важи и за домакинствата. Нито държавата, нито хората имат възможност за
такова огромно капиталовложение за следващите три години. От друга страна, какво
ще правят тези, които работят в добиващата промишленост, снабдяваща с въглища
топлоелектроцентралите, както и тези в маришките тецове? Няма нито време, нито
ресурс за тяхната преквалификация. Да не говорим, че въглищните централи имат
възможност да работят още поне 50 – 60 години, като произвеждат ток на разумна цена,
тъй като ползват местна суровина. Що се отнася до газовите тецове, които също
отделят въглеродни емисии, опасността да се посегне и на тях е напълно реална, тъй
като посоченото в Плана за възстановяване и развитие намаление на въглеводородните
емисии с 40 на сто до 2026 г. е практически невъзможно да се случи само със затваряне
на въглищните централи.

Какво според вас може да се направи, за да се предотврати тази огромна
щета за икономиката и сигурността на страната?
– В последните работни дни на 2022 г. КНСБ и КТ „Подкрепа” организираха
среща-дискусия, на която бе сформирана широката коалиция „Анти 40%“. В нея са
включени освен синдикатите също и депутати, декани на вузове, енергийни експерти,
енергетици, миньори. Всички се обявихме за премахване на условието за намаляване на
емисиите с 40% до 2026 година, поето пред Европейската комисия. Обещаваща крачка
в тази насока е и решението на служебното правителство да се поиска редуциране на
обещания за 2023 г. процент на намаляване на въглеродните емисии. Краят на
производството на енергия от топлоелектроцентралите със суровина въглища в

България не трябва да е през 2026 г. Заедно трябва отстояваме бъдещето на
енергетиката ни.

Като специалист в тази област, как според вас трябва да се развива нашата
енергетика?
– Естествено – чрез модернизация и постепенно намаляване на вредните емисии
от процеса на производство на топлоенергия и електрически ток. Но като енергетик,
който дълги години е в енергийния сектор, не разбирам каква е логиката да се затварят
въглищни ТЕЦ, които работят с национален ресурс. Всички видяхме какво се случи
тази година с цената на природния газ и какъв кошмар преживяваме дружествата, които
работим с тази суровина. Ако не разчитахме на производството на енергия от въглища,
през тази година щеше да има сериозен недостиг на енергия, който вероятно щеше да
доведе и до голямо поскъпване на тока и парното, и до режими на тока, каквито имахме
през 90-те години на миналия век.
От друга страна, това решение ще остави без работа десетки хиляди българи.
Например хората, които са над 50 години, като загубят работата си, трудно биха могли
да се да преквалифицират в нови професии. Реално районите край Стара Загора, Бобов
Дол и Перник ще бъдат обезлюдени, тъй като пред младите единствената алтернатива
ще бъде да си потърсят работа в чужбина по специалността. А това вече би била
огромна социална и демографска криза.