Есенните литературни празници в Бургас продължават. Днес, 26 октомври, в Дома на писателя гостува Златко Ангелов, който ще представи книгата си „Хотелът на спомените”. Редом с него в литературната вечер ще застанат Владимир Зарев и Антония Апостолова.
Предвид новите мерки за безопасност, събитието ще е на открито – в двора на Дома на писателя. Началото е от 18 часа.
Ето какво пише за „Хотелът на спомените“ Георги Цанков:
„Златко Ангелов е може би първият значим български белетрист, който майсторски е уловил промяната в мисленето, в манталитета, но той отива и много по-далече: „Хотелът на спомените“ е епична творба за три поколения, която гъмжи от кардинални проблеми, поставяни много рядко и епизодично от съвременните ни писатели.
Но преди да продължа, ще спомена и втория ми спор с твореца, който се оказа неприятно остър и доведе до трагикомично недоразумение. Той беше споделил усещането си за прозата на Марсел Пруст и подхвърляше, че тя е представена хаотично у нас. Почувствах се засегнат от непознаването на титаничното дело на Мария Георгиева, която не само че преведе конгениално цялата епопея от седем тома, но ни поднесе и предчувствието за нея – незавършения ранен роман на Пруст „Жан Сантьой“… Доколкото разбирам, догодина ще получим цялата поредица във великолепно оформление от издателство „Кръг“. Страшно съжалявам, че не бях осъзнал най-важното: Златко Ангелов не подхождаше към вселената на Пруст като специалист по сравнително литературознание, а като Психолог, като читател „чувстващ“ литературата: „Този писател е показал точно това, което мене ме вълнува най-много: че човек… аз самият… съм изминал някакъв път от раждането до старостта и, вървейки, съм грешал все по-малко, защото през цялото време мярка ми е била моята морална система, по някакъв начин усвоена през годините на щастливото, безметежно детство. И в същото време съм изглеждал – а може би съм бил – все по-нещастен. Ставам по-добър, но по-нещастен, защото се променям сам, само аз. Останалите не ми показват, че следват същия път, оставят ме все по-самотен и скептичен за човечеството като цяло.“ Нямаше как да ви спестя този дълъг цитат, защото той е ключът от вратата към „Хотелът на спомените“.
Смея да твърдя, че това е роман с европейски размах, с ярки образи, с извънредно значими сюжетни ядра, от които следват важни обобщения за новата ни история и за психологията на модерния човек.“