Че светът е мъжки и ще продължава да бъде такъв – спор няма. Откакто съществува човечеството, с едно малко матриархатско изключение, мъжете са все в привилегирована позиция. В началото причината да имат самочувствие и водеща роля в камерната обществена клетка била, че основно осигурявали прехраната. Да, в началото… Сега – да им се чудиш на мъжете на какво отгоре хем получават по-голяма заплата, хем заемат по-високи постове, хем се считат за по-класни шофьори… Счита се за изключение, ако жена заеме водеща политическа, икономическа или друга обществена позиция. Мъжете могат да се уединяват в техни си клубове, забранена територия за жени. Могат да си носят бирените шкембета гордо, без да се притесняват за калории. Да правят забежки, защото „имали потребност”, да си пийват порядъчно, без някой да ги заклеймява…
Само по едно жените имат предимство – един ден в годината се радват на всеобщо уважение, ухажване, внимание, прояви на любов и щедрост… Може ли обаче едни ден да компенсира всичките слизания в мазето, загубени часове в усилия да се комплектуват два еднакви чорапа, учене за цял живот чрез домашни по математика… На мъжете не им трябва червило, не се кълчат на токчета, нямат нужда от обеци и гердани… поне не на всички, де… При естествена нужда могат да ползват закрилата на някое дърво или даже храст… И за подстригване и бръснене плащат десет пъти по-малко… Да не говорим, че думи като „министър”, „началник”, „директор”, „съдия”, че даже и „колега” според правилата на езика са само в мъжки род.
И каква стана тя? Предимствата на мъжете в онзи, предишния и в този, сегашния живот станаха повече от десет. И нищо оптимистично за бъдещия живот в тази насока, уви! Как да не те е яд, че си жена!