Филмът „Ботев“ на 10 март той ще бъде показан и в Културния дом на НХК. Преди прожекцията е предвидена среща с част от екипа. Зрителите ще имат възможност да се срещнат на живо с Деян Жеков – в ролята на Христо Ботев, с актьорите Матей Генчев, Горан Гънчев, Рая Гънчева, Драгомир Ошавков, с режисьора Максим Генчев и продуцента Десислава Ковачева.
„Опитахме се да покажем една черта в Ботевия характер, която не се изучава, не е много известна. Той е искал да стане учител. Искал е да освободи България и в освободената от робство България да преподава словото на българските деца. Не е искал да стане министър-председател, да стане управник. Искал е просто да бъде даскал, да учи децата на четмо и писмо. Той е скромен човек. Тази черта сме опитали да изследваме”, казва режисьорът Генчев.
Интересното е, че филмът е заснет почти изцяло с дарения и в партньорство с БНТ. „Когато се събираха 20 – 30 000 лева, веднага снимахме с тях. Един снимачен ден струва между 7000 и 15 000 лева, а за филма бяха нужни около 20 снимачни дни. С вече заснетото ходех да търся още средства от дарители и така за две години успяхме. Тогава си казвах – ако не можем да съберем тези пари, значи не трябва да има такъв филм”, спомня си още Генчев.
Масовите сцени, като превземането на кораба „Радецки”, слизането на Ботевата чета на българския бряг и гибелта на революционера на Околчица, са заснети с участието на доброволци от патриотични клубове в страната.
Ботев е библията на българската свобода. Вечната българска тема е именно свободата, а ние знаем, че тя не е за всеки. Някои роби мечтаят да имат собствени роби… Но преобладаващата част от българския народ е свободолюбив. Ботев написва този апотеоз на страстта на българина да бъде свободен, да отговаря сам за себе си и да не разчита на друг.
Режисьорът казва, че и сега е подготвен за противоречиви реакции, но не обръща внимание на недоброжелателите. „Тези, които не харесват това, което правим, те няма нужда и да гледат, достатъчно е да се изкажат някъде или да напишат нещо. Огорчава ме невежеството на хора, които не познават историята и нямат отношение към родолюбието, а започват да плюят. Аз правя този филм за ученолюбивите, за младите българи, да ги подтикне да се разровят и да прочетат повече за Ботев. Особено публицистиката му – тя не е широко известна, а е актуална и сега. Така че целта на филма до голяма степен е образователна.”
Първоначалната идея била филмът да разказва само последните 100 часа от живота на Ботев – от качването на „Радецки” до гибелта му на Околчица, но в последствие плановете са се променили. Така в него е включено и времето, в което, през 1875 г., Ботев хвърля оставката си в БРЦК, а после полага огромни усилия да намери пари за оръжие и униформи, за да се създаде тази първа част на новата българска армия.