На 9 март Православната църква отбелязва християнския празник Свети четиридесет мъченици. В народната памет на българина той е познат като Младенци и принадлежи към т. нар. „минейни” празници – датата на тяхното почитане е непроменлива.
На този ден празнуват не само Младен, Младена, Младенка, Гордан, Горян, Горянка, но и всички, които нямат едноименен светец-покровител в годишния църковен календар. Дълбоката значимост на християнския празник е продиктувана и от факта, че в древността почитането му е съвпадало с Деня на пролетното равноденствие (по Григорианския календар).
В ритуалната обредност на празника изразително присъствие има числото 40 – стопаните засаждат 40 растения в градините си и се предполага, че те ще се развиват с лекота и ще дадат обилна реколта. Специфичен момински ритуал е правенето на мостче с 40 лозови пръчки през поливна вада – то символизира преодоляване на границите между световете и представлява вид имитативна магия за встъпване в брак. Мъжките ритуали в празничния комплекс на Младенци се доближават до обредните практики на Трифоновден и Дионисиевите празници.
За предпазване на децата от шарка се месят ритуални хлябове със специфична форма, наречени „младенци”, „младенчета”. Те наподобяват кукла, в горната си част са надупчени и пресъздават характерните особености при протичането на болестта. Младенчетата се намазват с мед и се раздават за здраве – първо на кума, след това на бабата и на девера.
За празничната трапеза се подготвят ястия от набъбващи храни (боб, леща, грах, ориз и др.). Обикновено се поднасят червени чушки, пълнени с боб и сарми.
В обредността на празника специфично присъствие имат водата и огънят. Рано сутринта в деня на празника се донася вода от извора и с нея се напръскват къщата, двора и нивите. Ритуалът представлява „маркиране” на територия, отделяне на чуждото, неусвоеното пространство от своето. Палят се големи обредни клади, символизиращи възроденото Слънце, които по подобие на Поклади се прескачат за здраве и предпазване от болести. Около кладата се вие обредно хоро, пеят се ритуални песни, които призовават гората да се разлисти.
Вярва се, че на този ден излизат змиите. Който убие змия, взема главата й, слага в нея семки босилек и я посажда. Този босилек се употребява като цяр. Освен това, ако с него се накичи мома, момците ще лудеят по нея и няма да я ловят магии.
Празникът на Свети 40 мъченици пък е свързан и с представата на българите за настъпващата пролет. Народното поверие гласи, че на този ден Господ забива 40 или 140 нагорещени шиша в земята. Той удря с тях земята, за да се затопли. Вярва се и че на този ден слънцето вече се обръща към лято.
Снимка: kmeta.bg