След като Русия засили военната си кампания в Украйна, убивайки цивилни и предизвиквайки масова бежанска криза, президентът на САЩ Джо Байдън обяви вчера забрана за внос на руски петрол в САЩ. Неговите експерти зад океана се кълнат, че налагането на санкции върху нейния износ на енергийни източници ще бъде най-добрият и може би единственият начин да се принуди Москва да се оттегли от територията на Украйна.
Разбира се, това ембарго би било ефективно, ако в него се включат и европейските съюзници, които също така тчаяно искат да се сложи край на насилието в Украйна и опасността, която Москва представлява за континента.
Проблемът обаче е очевиден. През миналата година около 8 на сто от вноса на петрол и петролни продукти в САЩ е бил от Русия. Докато, за разлика от САЩ, Европа е силно зависима от енергийните източници, които внася от Русия – втория по големина износител на суров петрол в света след Саудитска Арабия. САЩ биха могли да заменят сравнително малкото количество гориво, което получават от Москва, но Европа не би могла или поне не веднага.
Възниква въпросът дали това не прави поредната санкция на САЩ спрямо Русия просто пропаганден шум, без нужната реална тежест, която да прекрати руската агресия в Украйна? Този въпрос, разбира се, има своя точен отговор.
Сега на световните борси много компании от различни страни – дали по свои съображения, дали поради страха си от евентуални санкции към тях, отбягват да купуват руския петрол. В резултат на това борсовите цени растат, растат цените и петролните деривати, произвеждани от петрола.
Въпросът е кой печели от това? Свободната търговия се регулира от търсенето и предлагането. Когато предлагането намалява (поради санкциите), а търсенето остава същото или се увеличава, единственият резултат е увеличението на цените. А сметката в края на краищата я плаща потребителят на бензин, дизел, природен газ и метан, когато спре на някоя бензиностанция да си напълни резервоара. Нещо повече – освен обикновените потребители, това затруднява и бизнеса, финансовите пазари и световната икономика. Резултатът е ясен – никой не печели, всички губят. Освен Русия, може би, тъй като тя има и други пазари по света.
Енергийните анализатори предупреждават, че цените могат да достигнат до 160 или дори 200 долара за барел, ако купувачите продължат да избягват руския суров петрол. Тази тенденция може да доведе до поскъпване на бензина в САЩ над 5 долара за галон – сценарий, който Байдън и други политически фигури отчаяно се опитват да избегнат.
Но докато руският петрол може да бъде заменен с такъв от другите страни износителки, макар и на доста по-високи цени, то проблемът в природния газ изглежда нерешим поне за момента. Замяната на природния газ, който Русия доставя на Европа, вероятно е невъзможна в краткосрочен план. По-голямата част от него, който Русия доставя на Европа, се транспортира по тръбопроводи. За да го замени, Европа ще трябва внася предимно втечнен природен газ. Но Старият континент не разполага с нужните тръбопроводи, които да разпределят газа от крайбрежните съоръжения за внос до по-далечните части на континента.
В крайна сметка се оказа, че силно зависимата от руските енергийни ресурси Европа, които включват не само петрол и газ, но и въглища, пшеница и маса други редки ценни метали, не е в състояние чисто икономически да се присъедини към последните американски санкции. С което става очевидно, че Западът се опитва да плаши кучето (Русия) с кокал.
Изоставената от САЩ и НАТО героично сражаваща се Украйна все по някое време и по някакъв начин ще се разбере с Русия. Това е неизбежно. А накрая сметката ще плати старата Европа, която като че ли вече почва да разбира, че налаганата й отвъд океана перманентна конфронтация с Русия я поставя в странното положение на икономически гигант и политическо джудже.
Автор – Огнян Марков – по материали от интернет.
Снимка: glasnews.bg