Само два дни минаха, откакто управлението на страната бе поето от четвъртото поред служебно правителство, назначено от президента Радев, и вече се показаха подводните камъни, на които натресе страната правителството на Кирил Петков. Един от тях е очертаващата се енергийна криза, пряко следствие от откровено волунтаристичния отказ лично на премиера Петков да приеме условието на „Газпром“ плащанията на „Булгаргаз“ в долари да бъдат превалутирани в рубли в специална сметка на българското газово дружество в руска банка. Условие, направено по принуда от руската страна, тъй като над 300 милиарда долара на Русия бяха блокирани от Запада във връзка с руската агресия в Украйна и всяко плащане в друга валута, освен в рубли, щеше да има същата участ.
При встъпването си в длъжност служебното правителство на Гълъб Донев се зарече, че ще бъдат взети спешни мерки за избягване енергийната катастрофа на страната след спирането доставките на синьото гориво от страна на „Газпром“. По асоциация с името на служебния премиер, анализатори и журналисти изказаха мнения, че гълъбът на мира между „Газпром“ и „Булгаргаз“, а по същество между Руската федерация и Република България, в скоро време ще литне на север, за да бъдат подновени газовите доставки за страната ни и с това управляващите да имат вече достатъчно време за намиране на нови и сигурни доставчици на газ, но в условията на нормално фунциониране икономиката на страната и без риск и ценови шок за населението.
Българската индустрия не е чак толкова зависима от доставките на газ, но има една сфера, в която, при неблагоприятен развой на събитията, катастрофата би била пълна. Това са топлофикационните дружества, чиято социална дейност изцяло зависи от наличието на природен газ.
Опасностите пред тях са поне три. Първата – ще има ли газ? Втората – ако има, то откъде ще дойде той, и – още по-важното – на каква цена? Пък и дали тази цена ще бъде поносима за абонатите на дружествата? И третата – неизвестността за следващи периоди по отношение размера на доставките и цените. Всичко това реално препятства топлофикациите в страната да планират дългосрочно своята дейност за предоставяне услуги на населението.
Във връзка с това потърсихме мнението на изпълнителния директор на „Топлофикация Бургас“ ЕООД инж. Христин Илиев.
- Господин Илиев, според вас възможно ли е служебното правителство да успее да постигне възобновяването на доставките на руски природен газ директно от „Газпром“?
- Не съм на това ниво, за да имам пълна информация по въпроса. Решенията ще се вземат от сегашното служебно правителство и съответно – действията, които ще се предприемат за избягване на енергийната катастрофа на страната и най-вече за оцеляването на топлофикационните дружества, в частност – на това, на което съм изпълнителен директор. Как ще се развиват преговорите с „Газпром“, ако въобще ги има, и ако все пак бъде постигната договорка, то каква ще е цената на природния газ – същата, като в действащия сега договор, или друга, кога евентуално биха могли да се възстановят доставките за България на руски газ и в какви количества, за това мога само да гадая. Цялото ми внимание е съсредоточено върху сегашната екстремна ситуация при нас, в която цената на нашето основно гориво – природният газ, расте скокообразно през последните месеци, а за август тя дори още не е известна.
- Каква е реалната ситуация сега според вас, от вашата камбанария, както се казва?
– Ситуацията е повече от неблагоприятна. Както казах, цената расте непрекъснато, отдавна вече е преминат онзи праг, при който нашата дейност може да е ефективна и да позволява не само изпълнението на предоставяните от нас услуги, но и технологичното развитие на дружеството. И в същото време абонатите ни да имат поносима за тях цена, както и по-важното – сигурност, че ние ще изпълним договорните си задължения към тях. Не вярвам, че бихме могли издържим дълго, ако не получим компенсации от държавата, които да намалят влиянието на нарастващите цени на природния газ върху разходите ни! Рискът от фалити при газовите топлофикации е огромен и, простете, напълно реален. При това – в съвсем скоро време.
- Според вас на ход е държавата, която трябва да предвиди и изплати на индустрията, включително на топлофикациите, компенсации в такъв размер, който да ви позволи да работите нормално и да няма отлив на абонати. Това реално ли е да се случи?
- Това просто е задължително при сегашното положение на цените и при пълната неизвестност какво ще се случи дори за месец напред. Държавните компенсации, които получавахме като потребители на природен газ до месец май, донякъде намалиха негативния ефект от огромното покачване на цената на природното гориво. Но продължаващото увеличение на цените и липсата на компенсации през юни и юли вече са огромен проблем и поставят в риск отоплителния сезон в много градове. Да не говорим, че действащата сега регулаторна рамка вече не е актуална при непрекъснато променящите се условия. За юли 2021 година цената на природния газ беше 50 лева, година по-късно е 186 лева, а сега „Булгаргаз“ иска увеличението й с 55% за август! Всеки месец разходите ни се увеличават със застрашителни темпове. Възможно е скоро да изпаднем в невъзможност да плащаме на доставчиците на природен газ. Фалитите в сектора ще са масови, ако държавата не приеме адекватен компенсационен механизъм. Абсурдно е държавата да не предложи мерки, с които да компенсира всички потребители на природен газ! Надявам се институциите, от които зависи решаването на този многофакторен проблем, да намерят време и да утвърдят компенсации за високите цени на синьото гориво, който да важат за всички потребители!
- Би било разбираемо, ако цените не устройват вашите абонати, те да преминат на други начини за отопление и осигуряване на топла вода. Как оценявате този съвсем реален риск за работата и дори за съществуването на дружеството ви?
– Такъв риск за отлив на абонати, при това масов, действително е налице. Но нека разсъждаваме реално. Повечето хора в Бургас живеят в блокове. Да преминат те към отопление с твърдо гориво сега, веднага, около два месеца преди началото на есента, това ми се струва невъзможно. Пък и е свързано с маса неудобства на домакинствата. Другият вариант е отопление с електричество. Тогава обаче електропреносната мрежа, която не е проектирана за такова натоварване, със сигурност ще откаже! В резултат освен без парно, хората ще останат и без ток. И това далеч не се отнася само за четвъртия по големина град в страната – Бургас. Същото ще се случи и във Велико Търново, Враца, Плевен и други български градове. Съвсем реален е рискът освен без отопление да останем и без електрическа енергия. Проблемът е много сериозен! И много спешен за решаване. При това утежнен от политическата криза в страната.
– Каква все пак е вашата прогноза?
– Иска ми се да съм оптимист. Но, пак да подчертая – положението е изключително сериозно и енергийната криза касае не само нас, но и много важни отрасли от икономиката на страната. Редица други държави в Европейския съюз намериха правилното решение и получават руски газ директно от доставчика. При нас сега се появи цяла мрежа от посредници, които ни продават пак руски газ, но на много по-високи цени, от които, ако те не бъдат стоварени върху нас и респективно – върху населението, ще губи държавата, и то в големи размери. А в съвременния свят сигурността на държавата не зависи вече толкова от броя танкове, самолети и войници, колкото от силата на икономиката й.